Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.К, от [населено място], чрез процесуалните му представители адвокатите Е.Д и Д.М, против решение № 372/08.11.2019 г. постановено по адм. дело № 68/2019 г. на Административен съд отм. а Загора, с което съдът е отхвърлил жалбата му против заповед № 2030/14.12.2018 г. на кмета на О. К, с която е разпоредено задържане на депозитната вноска, внесена от А.К с платежно нареждане от 17.05.2016 г. за участие в проведен търг с тайно наддаване, както и прехвърлянето на същата вноска по набирателна сметка на О. К, и го осъдил да заплати на общината, направените по делото разноски. Релевирани са подробни оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и издадено в противоречие с приложимия материален закон, по които касаторът претендира отмяната му при условията на чл. 209, т. 3 АПК, както и да бъде уважена жалбата му, подадена пред административния съд, ведно с присъждане на разноски за двете инстации.

Ответникът по касация - кметът на О. К, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения за правилността на първоинстанционния съдебен акт.

Участвалият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен за страната съдебен акт, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд отм. а Загора е образувано във връзка с оспорването от А.К, на заповед № 2030/14.12.2018 г. на кмета на община К., с която на посочено правно основание чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА и чл. 91, ал. 4 във връзка с чл. 91, ал. 1 от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-Казанлък, е разпоредено задържане на депозитната му вноска, в размер на 139 560лв, внесена с платежно нареждане от 17.05.2016 г. за участие в проведен търг с тайно наддаване за закупуване на подробно описан в заповедта недвижим имот-частна общинска собственост, и прехвърляне на вноската по набирателна сметка на О. К, по мотиви, че лицето не се е явило в 14-дневен срок от влизането в сила на заповед № 782/25.05.2016 г., с която е определено за купувач на имота, да доплати разликата до пълния размер на оферираната от него цена, поради което са налице предпоставките депозитната му вноска да остане в полза на общината.

За да приеме за неоснователна жалбата и да я отхвърли, първоинстанционният съд най-общо приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на всички административнопроизводствени правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. В тази връзка обосновано констатирал, че А.К е обявен за участник, спечелил търга, по който е внесен задържания с обжалвания акт депозит, със заповед № 782/25.05.2016 г. на кмета на О.К.И подробно обсъдил обстоятелствата, при които тази заповед е издадена, както и спорът, възникнал относно законосъобразността й, по който с решение № 332/05.12.2017 г. постановено по адм. дело № 309/2016 г. на АС отм. а Загора, жалбата на А.К е приета за допустима, но неоснователна. При касационното му обжалване, посоченото решение е оставено в сила от състав на четвърто отделение при Върховния административен съд, който с решение № 14504/26.11.2018 г. по адм. дело № 1977/2018 г. приел, че изводът за законосъобразността на заповедта от 25.05.2016 г. е правилен, включително при отчитане правилото на чл. 142, ал. 2 АПК, налагащо съобразяването на нови факти от значение за делото, установени след издаването на акта, до приключването на устните състезания. За такъв факт е приет разрешеният с влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, спор за материално право относно собствеността на имота, предмет на тръжната процедура. Още повече, че търгът бил проведен съгласно заповед за откриване на търга № 653/27.04.2016 г. на кмета на О. К, която не е обжалвана и поради това е счетена за влязла в сила.

Предвид данните по делото, обосновано АС отм. а Загора с атакуваното решение от 08.11.2019 г., приел за установени и следните обстоятелства: Заповед № 653/27.04.2016 г. е издадена от кмета на О. К въз основа взето от компетентния ОбС, решение за продажбата на имот-частна общинска собственост, с определена за същия оценка. Откритият със заповедта, публичен търг с тайно наддаване за продажбата на имот е проведен на 18.05.2016 г., с участието на А.К.С резултатите от търга, обективирани в протокол, съставен на посочената дата от назначената тръжна комисия е издадена заповед № 782/25.05.2019 г. от кмета на О. К, с която това лице, като единствен участник в търга е обявено за спечелило и определено за купувач на имота. Заповедта от 25.05.2016 г. е връчена на А.К едва на 20.06.2016 г. - след като участникът е депозирал в общината "заявление-молба" от 14.06.2016 г., с което изрично заявил, че вече не желае да закупи имота, тъй като след провеждането на търга на 18.05.2016 г. узнал за наличието на висящ съдебен спор относно обявения за продажба чрез търг общински имот, с трети физически лица, подали искова молба, вписана на 05.06.2013 г. - много преди обявяване на публичната тръжна процедура, и предявил искане за връщане на внесения депозит за участие. Независимо, че това волеизявление несъмнено е направено и достигнало до О. К, преди на А.К да е връчен акта за приключване на тръжната процедура, в случая не е постановено връщане на депозита. Съдът е отчел, че вещноправният спор е разрешен в полза на О. К, с влязло в сила съдебно решение, видно от определение от 26.10.2016 г. на ВКС, с което е отхвърлено искане за касационно обжалване на решение № 240/27.05.2015 г. по гр. дело № 105/2013 г. на Окръжен съд отм. а Загора, потвърдено с решение № 31/01.03.2016 г. по въззивно гр. дело № 22/2016 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което О. К е призната за собственик на имота. Именно това обстоятелство е изтъкнато и с оглед чл. 142, ал. 2 АПК от касационния състав по адм. дело № 1977/2018 г. на ВАС, четвърто отделение, при приемането за законосъобразна на заповедта на кмета от 25.05.2016 г., с която Керанов е определен за участник, спечелил проведения търг за продажбата на недвижим имот-частна общинска собственост, и оставянето в сила на решение № 332/05.12.2017 г. по адм. дело № 309/2016 г. на АС отм. а Загора.

Наред с горното първоинстанционният съд обосновано констатирал, че с предходна своя заповед № 2073/28.12.2016 г., кметът на О. К е наредил на основание чл. 91, ал. 4, вр. чл. 91, ал. 1 от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-Казанлък, да се задържи депозитната вноска в размер на 139 560лв, внесена от А.К с платежно нареждане от 17.05.2016 г. за участие в процесния търг с тайно наддаване, също по мотиви, че с влязла в сила заповед № 782/25.05.2016 г. е определен за спечелил търга участник, но в четиринадесетдневен срок не се е явил да заплати разликата до пълния размер на оферираната цена, поради което са налице предпоставките за оставане на депозита в полза на О.К.П обжалването на посочената заповед пред Административен съд отм. а Загора е било образувано адм. дело № 58/2017 г., прекратено с влязло в сила определение на съда от 06.07.2016 г., на основание чл. 159, т. 3 АПК - поради оттеглянето на атакувания акт от кмета на общината, с негова заповед № 932/02.06.2017 г., издадена при условията на чл. 156, ал. 1 АПК. Но независимо, че обжалваната заповед № 2030/14.12.2018 г. на кмета на община К., е издадена на идентично правно основание - чл. 91, ал. 4, вр. чл. 91, ал. 1 от горепосочената Наредба № 15 на ОбС-Казанлък, и също е обоснована с неявяването на А.К да закупи имота в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на заповедта от 25.05.2016 г. за определянето му за купувач на имота, относно който е проведен търга /с единствената разлика, че в този случай е съобразено издаването на окончателния съдебен акт в производството по обжалването й/, съдът е приел, че при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и са били налице всички предпоставки за "задържане" на депозитната вноска в полза на О. К. В тази връзка, изключително подробно са изследвани и доводите в жалбата относно актуалния статус на имота, предмет на търга, извършените в хода на строителството му преустройства и заключенията по допуснатите по делото експертизи, независимо от иначе правилно направеното в решението отбелязване, че същите са относими към предмета на проведения търг, респективно - към законосъобразността на заповедта за определяне на спечелил търга участник, а не към производството по оспорване на процесната заповед за задържане на внесения депозит.

С оглед отразената по-горе фактическа установеност, настоящият състав приема за неправилно постановеното съдебно решение. Въпреки, че е констатирал наличието на предходна заповед, издадена от кмета на О. К, с идентичен предмет - задържане на депозитната вноска на А.К, поради неявяването му в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта, с която е определен за купувач на имота, да доплати разликата до пълния размер на оферираната от него цена за закупуването му, съдът неправилно е приел, че заповед № 2030/14.12.2018 г., издадена от същия административен орган, по идентични фактически и правни съображения, е законосъобразна. Атакуваната пред първоинстанционния съд заповед има характера на повторно издаден акт, какъвто вече е оттеглен от кмета на О. К по реда на чл. 156, т. 1 АПК, без от последния да са посочени и установени нови обстоятелства, различни от вече изтъкнатите при постановяване на първата заповед за задържане на депозита, издадена при условията на чл. 91, ал. 4, вр. ал. 1 от Наредба № 15 на ОбС-Казанлък. По делото липсва спор, че както процесната заповед, така и оттеглената такава, имат един и същ предмет и са издадени въз основа на идентични фактически установявания относно неявяването на А.К да сключи договор, в срока визиран в чл. 91, ал. 4 от приложимата Наредба по чл. 8, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ). Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта. В случая има съвпадение на фактическите установявания относно акта, от който произтича задължението на лицето да сключи договор за покупката на един и същи имот-частна общинска собственост, безрезултатното изтичане на 14-дневния срок от влизането му в сила и констатациите относно приложимостта на текста на чл. 91, ал. 4, вр. ал. 1 от Наредба № 15 на ОбС-Казанлък, направени с оттеглената, и повторно издадената, заповеди. При това, в противоречие с принципите за правна сигурност, предвидимост и съразмерност, и в двата случая липсва обсъждане на предявеното от лицето искане за освобождаване на внесения за търга депозит, депозирано преди то да е уведомено за издаването на акт по чл. 90, ал. 1 от горепосочената Наредба, респективно - преди възникване на възможността на общината да упражни правото си да задържи депозита при условията на чл. 91, ал. 4 вр. ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт. С оглед изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ответникът незаконосъобразно е издал повторно вече оттеглен административен акт, в противоречие с изискванията по чл. 156, ал. 3 АПК, тъй като не съставляват нови и различни от изтъкнатите вече фактически обстоятелства, обосновали издаването на заповедта, цитираните в мотивите съдебни решения - и в двата случая органът се е позовал на влязлата в сила заповед № 782/25.05.2016 г. Повторната заповед за задържане на депозита, като незаконосъобразна на посоченото основание е следвало да бъде отменена. Административният съд, като не е взел предвид, че са налице предпоставките за отмяната на обжалвания пред него акт е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При това, с оглед изяснеността на спора от фактическа страна следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора, с който жалбата на А.К да бъде приета за основателна, респективно - да бъде отменена като незаконосъобразна заповед № 2030/14.12.2018 г. на кмета на О. К.

Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което О. К следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер на направените за двете инстанции разноски, възлизащи общо на 6 360лв, установени по приложените по делото, бордера за платени държавни такси в размер общо на 80лв, депозити и окончателни възнаграждения на вещи лица - общо 1 280лв, както и платен в брой хонорар от 5 000лв за един адвокат, по данни от договор за правна защита и съдействие от 01.04.2019 г., относно който изрично е заявено от процесуалния представител на ответната страна, че не се явява прекомерен, видно от отразеното в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2019 г. по първоинстанционното дело.

Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 372/08.11.2019 г. постановено по адм. дело № 68/2019 г. на Административен съд отм. а Загора и Н. Т. П.: ОТМЕНЯ по жалбата, подадена от А.К, заповед № 2030/14.12.2018 г. на кмета на община К., с която е разпоредено задържане на депозитната му вноска, внесена с платежно нареждане от 17.05.2016 г. за участие в проведен търг с тайно наддаване, както и прехвърлянето на същата вноска по набирателна сметка на О. К.

ОСЪЖДА О. К да заплати на А.К, ЕГН-[ЕГН], сумата от 6 360 /шест хиляди триста и шестдесет/ лева, представляваща общ размер на направените по делото разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.