Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Свищов, гр. С., ул. „Ц. Ц“ №2 представлявана от Председателя К.К, чрез адв. М.Я и адв. Н.Ш, срещу решение №8 от 27.01.2020 г. по описа на административен съд – В. Т, в частта, с която първоинстанционния съд е отменил разпоредбата на чл. 82, ал.2, б. „в“ от Наредба за придобиване, управление и разпореждане със собственост на О. С. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При изложени съображения правят искане за отмяна на пъвоинстанционното решение в обжалваната част и правят искане да се постанови ново, с което да се отхвърли протеста на прокурора от Окръжна прокуратура – В. Т срещу разпоредбата на чл. 82, ал. 2, б. „в“. Претендират присъждане на разноски, в т. ч. и адвокатски хонорар. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа касационната жалба, като отново са претендирани разноски, но този път за две съдебни инстанции.
Ответникът – прокурор при Окръжна прокуратура – В. Т, не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд В. Т се е развило по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – В. Т против чл. 82, ал.2, б. „б“ и чл. 82, ал.2, б. „в“ от Наредба за придобиване, управление и разпореждане със собственост на О. С.
С обжалваната част от решението административният съд е отменил като незаконосъобразна обжалваната разпоредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваните норми от общинската наредба са приети след решение на компетентен орган – Общински съвет – Свищов. Решението е взето на редовно проведено заседание на общинския съвет при наличие на кворум и мнозинство. Приел е, че е спазена изискуемата от закона специална форма, както и че са съобразени изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал.4 от АПК, съобразена е структурата, формата и обозначение на съдържанието съгласно изискванията на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). Установено е, че не са допуснати нарушения на процедурата по внасяне на предложението за наредбата, нейното обсъждане, гласуване и приемане. По отношение на съответствието на материалния закон на оспорената разпоредба на чл. 82, ал.2, б. „в“ от Наредбата съдът е приел, че налице противоречие на оспорения текст с нормативен акт от по – висока степен – чл.24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ), което пък обуславя извода за наличие на противоречие с материлания закон. Въз основа на което административния съд е приел, че оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт противоречи на чл. 76, ал. 3 и чл. 8 от ЗНА, поради което същата се явява незаконосъобразна и като такава я е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Наредба за общинската собственост на Столичен общински съвет е издадена на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС), според която редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА.
С наредбата, която съдържа процесния текст, общинският съвет е следвало да регулира редът за даване под наем и аренда на земя от общинския поземлен фонд съобразно нормативно установеното в нормативен акт от по – висока степен, какъвто е Закон за ползването на земеледските земи. В оспорената разпоредба е предвидено, че „При добросъвестно изпълнение на задълженията по договора от страна на наемателя и след решение на Общински съвет – Свищов, срока на договора за наем може да бъде удължен с още 4 години“. Правилно административния съд е приел, че общия срок предвиден в предходната точка /вече отменена/ и тази, не надвишава визирания в чл. 24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ срок за отдаване под наем от 10 години, но въпреки това е налице заобикаляне на закона. В настоящия случай, както по – горе беше посочено, по-високият по степен нормативен акт е ЗСПЗЗ, според който в чл. 24а, ал. 5 е предвидено, че допуска отдаването на земите от общинския поземлен фонд, с изключение на пасищата, мерите и ливадите по ал. 6, т. 4, под наем или аренда се извършва чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от общинския съвет.Въз основа на така нормативно уреденото недопустимо Общинският съвет - Свищов е разрешил удължаването на наемните правоотношения с още 4 години, без да бъде проведен търг или конкурс. Н. на чл.24а, ал.5 от ЗСПЗЗ е императивна и задължава органа да проведе търг или конкурс при отдаване под наем на земите от общинския поземлен фонд. Изключения от това правило за отдаване под наем или аренда без търг или конкурс за земите от общинския поземлен фонд са регламентирани само когато земите са заети с трайни насаждения; не са били използвани две или повече стопански години и в случаите по чл. 37в, ал.10, а също така на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, когато земите са пасища, мери или ливади и в други случаи, определени в закон.
В останалите случаи търгът или конкурсът при отдаване под наем или аренда на земите от общинския поземлен фонд са задължителни, поради което правилно съдът е приел, че е налице противоречие на оспорения текст с нормативен акт от по-висока степен, което е обусловило извода за противоречие с материалния закон.
По изложените съображения разпоредбата на чл. 82, ал.2, б. „в“ от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане със собственост на О. С, приета с Решение №356 по Протокол №31/24.02.2005 г., изменена №1193 по протокол №77/26.09.2019 г. на Общински съвет - Свищов подлежи на отмяна. Като е достигнал до този правен извод административният съд е постановил съдебен акт в съответствие със закона.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд в оспорената му част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, въз основа на което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за разноски е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 27.01.2020 г., постановено по адм. дело № 672/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, в обжалваната част. Решението е окончателно.