Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Посейдон корект“ ЕООД, представено от адв. В.В, срещу решение № 95/13.04.2020г. на Административен съд Кюстендил по административно дело № 408/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 3910/11.04.2019 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни приходи“ при О.К.К заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди пропуск на съда да възприеме пороци на АУЗД, водещи до нищожност, както и обуславящи унищожаемост съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието, допуснати при издаването на акта. Иска отмяна на обжалваното решение и на АУЗД. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – началникът на отдел „Местни приходи“ при община К. отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспореният пред АС Кюстендил АУЗД са установени в тежест на „Посейдон корект“ ЕООД задължения за данък върху превозните средства за 2014 - 2018 г. в общ размер 6 755 лева с лихви за забава в размер 1 728.17 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на седлови влекач марка „Волво ВНЛ 64Т“ с рег. [рег. номер на МПС], максимална маса на състава от превозни средства 40т., брой на осите 3, с пневматично окачване и без екологична категория.

По констатациите на първостепенния съд жалбоподателят е собственик на товарния автомобил, като го е придобил с договор в квалифицирана писмена форма от 14.06.2012 г. и не е подавал декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ. За превозното средство е издадено свидетелство...