„И. Т“ ООД обжалва Решение № 312/16.07.2019 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 615/2018 г., с което са отменени Заповед № ДК-10-СЗР-13/10.10.2018 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Северозападен район и потвърденото с нея Разрешение за строеж № 89/11.06.2018 г. на главния архитект на община В., заедно с одобрения инвестиционен проект, за „Сградна газова инсталация“ в УПИ II-234, кв. 200, ж. к. „Околчица“ по плана на гр. В., с идентификатор 12259.1023.234.2.10 по кадастралната карта на града, издадено в полза на касатора.
От ответниците началникът на РДНСК – СЗР и П.Д са на становище за неоснователност на жалбата, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.
Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Предмет на разрешението за строеж е нова газова инсталация в собствен обект, която се прокарва през обща част на сграда – етажна собственост, без прокарването да засяга помещения на други собственици.
При тези констатации, които не са обект на противоречие между страните, обратно на мотивите в отменената заповед на началника на РДНСК и поддържаната от касатора позиция, чл. 185, ал. 1 ЗУТ (уреждащ хипотезите, в които съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти не е необходимо), в частност – т. 5 на текста, е неприложим.
В случаите, когато се прокарва инсталация за газоснабдяване в съсобствена сграда или в сграда - етажна собственост, чл. 186, ал. 2 ЗУТ въвежда изискване за изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Нормата е специална и дерогира общите правила по чл. 185, ал. 1, поради което обстоятелството, че с инсталацията не се засягат помещения на отделни собственици, е без значение за законосъобразността на РС. Изискването за съгласие е относимо към всички случаи на прокарване на инсталация за газоснабдяване в сграда – етажна собственост, т. е. квалифициращият го белег е вида на инсталацията, а не броя на обектите, обслужвани от нея, възможните форми на въздействие върху останалите помещения или общите части на сградата и предназначението им, каквито критерии са регламентирани конкретно в чл. 185, ал. 1 от закона. Противното би означавало, че правилото на чл. 186, ал. 2 е въобще безпредметно, тъй като изграждането на инсталация за газоснабдяване би попаднало по принцип в обхвата на регулиране по чл. 185, ал. 1 или ал. 2.
Следователно, съгласието на етажните собственици, изразено в решение на общото събрание с предвиденото в нормата мнозинство, е било необходимо за издаването на строителното разрешително. Според фактическото установяване на административния съд, неоспорено от касатора и обвързващо настоящата инстанция по аргумент от чл. 220 АПК, подобно решение не е налице. Неосъществяването на този елемент от фактическия състав на РС обуславя материалната му незаконосъобразност. Затова съдебният акт за неговата, както и на потвърждаващата го контролна заповед, отмяна е постановен в съответствие с материалния закон.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
Въпреки изхода на спора, искането на ответницата П.Д за присъждане на разноски пред ВАС не може да бъде уважено, доколкото не са представени доказателства такива да са сторени. Що се отнася до разноските пред първата инстанция, ако страната счита, че неправилно не са й присъдени, тя е следвало да поиска допълване на съдебното решение с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 312/16.07.2019 г. на Административен съд– Враца по адм. дело № 615/2018 г. Решението е окончателно.