Производството по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община гр. С. против решение № 75 от 30.11.2007 г. по адм. д. № 226/2007 г. на Административен съд гр. С. като неправилно. Касационната жалба е бланкетна и не съдържа изложени доводи за поддържаното касационно основание.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът е отменил заповед № РД-15-1129/08.08.2007 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 8 ЗОС е прекратено наемното отношение със С. Г. Т. за наеманото от нея общинско жилище. Относно незаконосъобразността на заповедта съдът е приел, че същата издадена при липса на посочените в нея правни основание - при неизпълнение на задължения за заплащане на наемната цена за повече от шест месеци както и неползване на жилището за повече от шест месеци. Съдът е приел за установено от представените писмени доказателства, че към момента на издаване на заповедта наемателката не е изплатила само две месечни вноски за наем както и че не е променена адресната й регистрация. Решението е правилно.

При безспорно установените фактически обстоятелства, че наемателката на общинското жилище дължи единствено две месечни наемни вноски и четини месечни вноски за вода и електрическа енергия законосъобразни са изводите на съда, че е неприложимо основанието на чл. 46, т. 1 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение. При липсата на неустановеност, че наемателката не ползва наеманото жилище за повече от шест месеци, не е налице и второто основание по чл. 46, т. 8 ЗОС за прекратяване на наемното отношение. Съдът като е отменил незаконосъобразната заповед е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон.

Водим от горното Върховният административен съд - ІІІ...