Районна потребителна кооперация "Младост" със седалище София е подала касационна жалба срещу решението от 14.01.2013 г. по адм. дело №9531/2011 г. по описа на Административния съд-София, с което е била отхвърлена подадената от кооперацията жалба срещу заповед № РД-20-66/3.06.2010 г. на директора на дирекция "Контрол по строителството" при Столична община и е било постановено прекратяване на производството по предявения срещу Столична община иск за присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лева за имуществени вреди, причинени от издаването на заповед №РД 20-66/3.06.2010 г. като са били присъдени и разноски в полза на Столична община Н. са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат жалбата срещу административния акт и предявения иск, и се присъдят направените разноски, или делото да се върне за ново разглеждане.
Районна потребителна кооперация "Младост" е подала и частна жалба срещу определението от 26.03.2013 г. за допълване на решението в частта за разноските, с което кооперацията е била осъдена да заплати на Столична община разноски в размер на 750 лева и е поискала да бъде отменено.
Столична община и директорът на дирекция "Контрол по строителството" при Столична община оспорват жалбите. От страна на Столична община е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта и правилността на решението, прие следното :
Според мотивите на постановеното решение, административният съд е приел за разглеждане иск на Районна потребителна кооперация "Младост" срещу Столична община за присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лева за имуществени вреди, причинени от издаването на заповед №РД-20-66/3.06.2010 г. на директора на дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, съединен с жалба срещу същата заповед. С решението съдът отхвърлил като неоснователна жалбата срещу заповедта и оставил без разглеждане исковата молба на основание чл.207, ал. 2 АПК, според който производството по иска се прекратява, ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено.
Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо в частта, в която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу заповед № РД-20-66/3.06.2010 г. В действителност, Районна потребителна кооперация "Младост" не е подавала жалба срещу административния акт. Административният съд е бил сезиран с искова молба, в която се правят доводи за нищожност на заповед № РД-20-66/3.06.2010 г. С оглед съдържанието на исковата молба следва да се направи извод, че искът е предявен при условията на чл. 204, ал.3 АПК. В такива случаи предмет на производството е само исковата претенция, а нищожността на акта се преценява в мотивите на решението като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В производство по отстраняване на нередовността на исковата молба, състояща се в това, че не е бил посочен номера и датата на издаване на заповедта, визирана като причина за настъпилите имуществени вреди, с разпореждания от 2.11.2011 г. и от 18.01.2012 г., съдът е дал указания за уточняване на несъществуващо оспорване на тази заповед. В отговор на дадените с второто разпореждане указания, на 7.03.2012 г. е постъпила молба от упълномощения от кооперацията адвокат, в която се заявява, че се обжалва заповед № РД-20-66/3.06.2010 г. "като нищожна и незаконосъобразна". Не би могло да се приеме, че с молбата е била подадена редовна жалба срещу административния акт, тъй като освен че тя няма необходимото съдържание, не е налице формирана воля за оспорването на акта. Както се установява от представеното пълномощно от 18.10.2011 г., адвокатът, представляващ кооперацията, е бил упълномощен да подаде искова молба срещу Столична община за присъждане на обезщетение за вреди.
За пълнота на проверката следва да се отбележи, че съдът не е направил адекватна преценка и за наличието на други процесуални предпоставки за допустимост на оспорването. В решението липват мотиви относно спазването на законоустановения 14 - дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1 АПК с оглед данните в съдържащото се в преписката съобщение за обявяването на акта при условията на §4 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, както и относно процесуалната легитимация на ищеца, във връзка с която е било направено възражение от ответника. Съдът не е обосновал наличието на правоприемство между Районна потребителна кооперация "Младост", регистрирана през 2008 година съгласно представеното от Агенцията по вписванията удостоверение, и кооперацията със същото име, която фигурира в представените протоколи от 1987 година.
Произнасяйки се по спор, какъвто не е бил повдигнат пред него, административният съд е отказал да се произнесе по предявения иск, който съставлява предмета на производството. Поради това решението в частта, в която съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед № РД-20-66/3.06.2010 г., следва да се обезсили, а решението ( с характер на определение ) в частта за прекратяване на производството по делото относно предявения от РПК "Младост" срещу Столична община осъдителен иск, следва да се отмени и исковата молба да се върне на съда за разглеждането й. Тъй като присъждането на разноските по делото е в зависимост от произнасянето на съда по предмета на производството, следва да се отмени и определението от 26.03.2013 г., с което в полза на Столична община са присъдени разноски, направени за защита по предявения иск.
Решението следва да бъде оставено в сила в частта за присъдените разноски за защита срещу оспорването на заповед № РД-20-66/3.06.2010 г. на директора на дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, тъй като ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото.
При положение, че разглеждането на делото продължава, касационната инстанция не дължи произнасяне по въпроса за направените от страните разноски за това производство, включително и по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено за защитата на касационния жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решението
от 14.01.2013 г. по адм. дело №9531/2011 г. по описа на Административния съд-София в частта, в която е била отхвърлена жалбата на Районна потребителна кооперация "Младост" със седалище София срещу заповед № РД-20-66/3.06.2010 г. на директора на дирекция "Контрол по строителството" при Столична община.
ОТМЕНЯ решението от 14.01.2013 г. по адм. дело №9531/2011 г. по описа на Административния съд-София в частта, в която е било прекратено производството по предявения от Районна потребителна кооперация "Младост" със седалище София срещу Столична община иск за присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лева за имуществени вреди, причинени от издаването на заповед №РД -20-66/3.06.2010 г.
ВРЪЩА исковата молба на административния съд за разглеждането й.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14.01.2013 г. по адм. дело №9531/2011 г. по описа на Административния съд-София в частта, в която в полза на Столична община са били присъдени разноски в размер на 150 лева.
ОТМЕНЯ определението от 26.03.2013 г. за допълване на решението по адм. дело №9531/2011 г. по описа на Административния съд-София в частта за разноските, с което Районна потребителна кооперация "Младост" със седалище София е била осъдена да заплати на Столична община разноски в размер на 750 лева . Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ И. А.а Ж.П.