Производството е по реда на Глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс / АПК /.
Образувано е по касационна жалба от В. Г. П. - началник на Общинска служба по земеделие и гори / ОСЗГ / гр. М. против решение от 20.04.2007 г. на районен съд гр. М., втори граждански състав по гр. дело № 736/2006 г. С него е отменено решение № 32/26.04.2006 г. на ОСЗГ гр. М. по преписка № 26448/15.03.2000 г., с което са обезщетени наследниците на Л. И. Г., чрез предоставяне в собственост на 4.145 дка земеделска земя на стойност 3855 лева - поземлен имот от ОПФ № 143115, представляващ ливада, трета категория в м. "Падината" в землището на с. Д. Й.. В жалбата не се сочат касационни основания, но от съдържанието й се извличат такива за неправилност на решението, вледствие нарушение на материания закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му. По същество се свеждат до това, че формирането на средните цени на декар по категории се извършва автоматично от програмен продукт, изготвен от Министерство на земеделието и горите като се задават коефициентите, съгласно Наредбата за определяне на цени на земеделските земи. Също така, че изготвения план за обезщетение за територията на община М., по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ е влязъл в сила и ОСЗГ няма възможност да изпълни решенито на съда.
О. С. А. К. и Т. А. С. вземат становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба.
Участващия в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Несъответствието по стойност между получено и признато обезщетение е предмет на контрол за законосъобразност, а не планът за обезщетение по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ.
Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е по реда на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от С. К. и Т. С. против решение № 32/26.04.2006 г. на ОСЗГ Монтана. Възраженията са били за незаконосъобразност в частта за съответствието между стойността на признатото и полученото обезщетение. От данните по приложената администпративна преписка съдът установил, че с решение, издадено по реда на чл. 19, ал. 8 е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10.2 дка обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност от 9404 лева.. С последващо решение, издадено по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е определено обезщетение със земя на стойност 3855 лева, а за разликата с поименни компенсационни бонове на стойност от 5549 лева. С обжалваното решение ОСЗГ е обезщетила наследниците на Л. И. Г. със земя - поземлен имот от ОПФ № 143115 по плана за обезщетяване, представляващ ливада от 4.145 дка, трета категория, местност "Падината" със стойност, посочена в решението 3855 лева. От заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза, е установено, че стойността е завишена, а действителната стойност на отстъпения в обезщетение имот е 2487 лева. При установеното несъответствие по стойност, съдът е приел жалбата за основателна и отменил решението на ОСЗГ. Така постановеното решение е правилно.
В производството по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие и гори постановява решение за обезщетяване със земя въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ. Това решение може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признато и получено обезщетение. Стойността на отстъпеното обезщетение се определя съгласно Наредбата за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118/1998 г. с последни изменения ДВ бр. 78/2006 г. С предходни влезли в сила решения, издадени по реда на чл. 19, ал. 8 и чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ се определя стойността на обезщетението, и начина на обезщетяване - със земя изцяло и/или с поименни компенсационни бонове. С решението, издадено по реда на чл. 27а от ППЗСПЗЗ се определя конкретното обезщетяване със земя, чиято стойност следва да е съответна на стойността определена с решението по чл. 19, ал- 8 от ППЗСПЗЗ. По ниската стойност на имота, предоставен в обезщетение, установена от заключението на съдебно техническата експертиза, произтича от действително по ниската стойност на декар от процесния имот от средната на декар, заложена в програмния продукт. Единствено изискванията на цитираната наредба, съобразени с конкретния имот имат значение за определянето на цените на земеделските земи, предоставени в обезщетение на бившите собственици. Като е приел това, районния съд е извел верен правен извод, обоснован на доказателствата по делото. По изложените съображения доводите на касаторката са неосноваетелни. При проверката на обжалваното решение не се констатират касационните основания за отмяната му сочени в жалбата, поради което същото е правилно и като ще следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 пр. 1, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.04.2007 г. на районен съд гр. М., Втори граждански състав, по гр. дело № 736/2006 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. Г. Г.Г.