Производство по чл.33 - 40 ЗВАС отм. във връзка с §4 ал.1 и §142 т.1 АПК.

К. Р. Р. моли да бъде отменено решение №ІV-54/27.3.2006г. по адм. д.№1039/2005г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА №357/13.6.2005г. на ТДД-Ямбол като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Решението нямало мотиви. Съдът не обсъдил събраните доказателства и доводите в жалбата. По чл.12 ал.3 ЗОДФЛ не дължал данъци за дохода от земеделска продукция като земеделски производител.

Ответника по касационната жалба ДОУИ-Бургас редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура счата жалбата за недопустима като просрочена. Ако се приеме, че жалбата е подадена в срок намира, че е неоснователна.

Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.39 ЗВАСотм./, приема за установено следното:

На касатора са изпратени две съобщения за решението, които са връчени на 4.4.2006г. и на 27.4.2006г. и подадената на 5.5.2006г. касационна жалба е подадена в срок предвид чл.38 ГПК и е допустима.

За да отхвърли жалбата против ДРА окръжният съд е приел, че касаторът е земеделски производител и през 2004г. е реализирал доходи от продажба на земеделска продукция - ечемик и слънчоглед в установения по ДРА размер. Не е подал годишна данъчна декларация по чл.41 ЗОДФЛ отм. , каквато е следвало да подаде, след като не е регистриран като земеделски производител и не може да ползува преференцията по чл.12 ал.3 ЗОДФЛ отм. , предоставена само на регистрирани земеделски производители. Съдът е приел също, че е останало недоказано и второто възражение за приложение чл.22 ал.1 т.2 ЗОДФЛ отм. и приспадане на направени вноски за пенсионно, здравно и друго осигуряване.

Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил правилни...