Производството е по чл. 209 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Общинска служба " Земеделие" гр. П., срещу Решение № 282/ 11.03. 2009 г. по адм. д. № 2242/ 2008 г. на Административен съд Пловдив, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретното твърдения за материална незаконосъобразност на решението е постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Конкретни доводи за необоснованост на съдебния акт в касационната жалба не се излагат.

В писменото си възражение от 22. 04. 2009 г. по повод касационната жалба процесуалния представител на жалбоподателите пред първоинстанционния съд изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че административния съд правилно и в съответствие със съдебната практика е изменил решението на ОСЗ гр. П. и е определил нов размер на обезщетение на наследниците на Д. К., бивш жител на Пловдив - със земя на стойност 13 592 лв. и с поименни компенсационни бонове на стойност 715 лв. По тези съображения прави искане да бъде отхвърлена като неоснователна касационната жалба.

Заинтересованите страни по делото не вземат становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор при ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни и обосновани изводите на съда, че в съотвествие с чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ при недостатъчност на земите от държавния и общинските поземлени фондове, правоимащите първо пропорционално се обезщетяват със земя а за разликата до пълния размер на признатото обезщетение с поименни компенсационни бонове а не обратното, каквото разрешение е възприел административния орган.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество обжалванато решение е неправилно.

Производството пред Пловдивския административен съд...