Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба на Х. А., представляващ търговското предприятие на ЕТ "ПАРАЛАКС - Х. А." - гр. П., против решението от 24.03.2005 г., постановено по адм. д. №186 по описа за 2004 г. на Пловдивския окръжен съд, АО, ІІ състав. С решението е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение № 1 - 4412 - 0855/06.01.2004 г. на директора на РМД - гр. П., потвърждаващо решение №281/02.12.2003 г. на началника на "М. П.", за определяне на основание чл.35, ал.4 от Закона за митниците (ЗМ) митническа стойност по ЕАД 3000/4 - 15544/29.04.2002 г., МТН 080810905, в размер на 8010 лв., определени за доплащане: мито - 751 лв., ДДС - 901 лв., ведно със съответната лихва, считано от 29.04.2002 година. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл.218б, ал.1, б."в" ГПК вр. с чл.11 ЗВАС, съставляващи неправилност на съдебното решение вследствие допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила, необоснованост. Твърди се, че окръжния съд не е обсъдил и преценил всички доказателства и възражения на търговеца, което е довело до неправилност на обжалваното решение. В нарушение на закона не било съобразено, че ЕТ "ПАРАЛАКС - Х. А." и полската фирма "Марцин" имат трайни търговски взаимоотношения, във връзка с което са били сключени трите търговски договора - №008/2001 г. (за предоставянето на услуги), №10/19.03.2002 г. и №11/10.04.2002 г. (двата за продажбата на ябълки). Нормата на чл.35, ал.4 ЗМ също била приложена неправилно, тъй като плащането по първия договор не е условие за продажбата на ябълките, тоест това плащане не може да се свързва с определянето на митническата стойност. Едновременните заплащания се извършвали с цел намаляване на банковите разходи, а не с цел заобикаляне на митническото законодателство. ЕТ "ПАРАЛАКС - Х. А." закупувал и други стоки от Полша, а не само процесните ябълки, за което били представени съответните митнически декларации. Заключението на експертизата установявало липсата на отклонение в цената на внасяните ябълки. Жалбоподателят счита, че съдът не е обсъдил наличието на клаузата FCA, включена съгласно правилата за международна продажба ИНКОТЕРМС в договори №10 и №11/2002 година. Административния орган не спазил нормата на чл.102 от Правилника за приложение на закона за митниците (ППЗМ) при определяне на новата стойност. В решението на началника на "М. П." липсвали фактически констатации на органа, въз основа на преценката на кои доказателства са направени изводите. В противоречие с нормата на чл.37, ал.2 ЗМ, административния орган определил новата митническа стойност, използвайки за база субективно формирани и фиктивни стойности на процесните стоки. В жалбата се твърди също така, че лихвата се дължи от датата на уведомяването за новоопревеления размер на митните сборове.

Ответникът по жалбата - началника на "М. П." и заинтересуваната страна - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. П. към ЦУ на НАП, редовно призовани, не са изразили становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материално - правните изисквания. Липсвало нарушение на чл.102, ал.2 ППЗМ, защото едноличния търговец е имал възможност да извърши действията, необходимите за реализация на неговата защита.

Върховният административен съд, І отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, затова жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните съображения:

С решението от 24.03.2005 г., постановено по адм. д. №186 по описа за 2004 г., Пловдивският окръжен съд, АО, е отхвърлил жалбата на ЕТ "ПАРАЛАКС - Х. А." - гр. П. против решение № 1 - 4412 - 0855/06.01.2004 г. на директора на РМД - гр. П., потвърждаващо решение №281/02.12.2003 г. на началника на "М. П.", за определяне на митническа стойност по ЕАД 3000/4 - 15544/29.04.2002 г., МТН 080810905, в размер на 8010 лв. и определените за доплащане : мито - 751 лв., ДДС - 901 лв., ведно със съответната лихва, считано от 29.04.2002 година. От фактическа страна е прието за установено по делото, че с горепосочения ЕАД жалбоподателят е оформил внос от Полша на 19 200 кг. пресни ябълки от сорт "Идарет" на стойност 4 255 лв., с начислени мито - 851 лв. и ДДС - 1 021 лв. Към административния документ са приложени документи, изискуеми за транспортирането и търговска фактура №021/ Е/25042, издадена от фирма "Марчин". По нареждане на Агенция "Митници - София" е извършена последваща проверка на търговските документи по линията на международното сътрудничество, като чрез писмо № КС - V - 8612 - 149/02/ МDK на Отдела за митнически контрол на Полша е установено, че износителя на ябълките - "Марчин" ООД - Краков е сключил с ЕТ "ПАРАЛАКС - Х. А." договори №10/19.03.2002 г., №11/10.04.2002 г. (двата за продажба на ябълки), №008/01.09.2001 г. (за предоставяне на услуги, представляващи организирането на пратките, осъществяване на контрола по качеството на стоката, по редовността на транспорта, организацията на митническото оформяне). Плащанията са по банков път и са налице тесни връзки между износа на тези стоки и съпътстващите го услуги. Установено е, че броя на фактурите, удостоверяващи продажбата на стоките, е равен на броя на фактурите, документиращи предоставянето на услугите. При извършената съпоставка е констатирано, че на фактура 021/Е/25.04.2002 г. със стойност 1 920 евро, съответства фактура за услуга 022/Е/25.04.2002 г. със стойност 1 728 евро (в последната е посочен договор №008/2001 г.). Началникът на "М. П." първоначално е определил нова митническа стойност по процесния ЕАД, на основание чл.36, ал.2, т.1 ЗМ, но решение №59/22.04.2003 г. е отменено от горестоящия административен орган и преписката е върната за ново разглеждане. С решение №281/02.12.2003 г. началникът на "М. П." е определил на основание чл.35, ал.4 ЗМ нова облагаема митническа стойност в размер на 8 010 лв., доначислени са мито, ДДС и лихви. При така установената фактическа обстановка, ПОС е формулирал изводи за законосъобразно приложение на чл.35, ал.4 ЗМ, тъй като износът е условие на продажбата. Договорените услуги са предоставяни по повод на всяка продажба на ябълки, поради което представляват плащания за внасяната в България стока.

Обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл.40, ал.1 ЗВАС , поради следните аргументи:

Страните не спорят по фактите, а спорът им касае направените въз основата на тях правни изводи. Неоснователен е касационният довод, изразяващ се в твърдение за необсъждане на всички събрани по делото доказателства. В тази връзка е видно, че ПОС е изложил доводи относно релевантните за изхода на делото доказателства. Анализирал е трите договора и е направил законосъобразния извод, че услугите по договор №008/2001 г. представляват условие за продажбите по смисъла на чл.35, ал.4 ЗМ. Обвързаността между плащанията по фактурите, удостоверяващи покупко - продажба и по фактурите, документиращи предоставянето на услуги е видна от съдържанието на договора, посоченото във фактура 022/Е/2001 г. основание за издаване. Този извод се потвърждава от табличната съпоставка на фактурите и писмото, издадено от съответния Отдел за митнически контрол в Полша. Жалбоподателят не е провел успешно насрещно доказване в горния смисъл, чрез което да установи дали цялата сума по фактурираните услуги включва заплащане на услуги и по други търговски фактури, целящо намаляване на банковите разходи. Фактът, че ЕТ "ПАРАЛАКС - Х. А." извършва и други дейности, свързани с полската фирма, сам по себе си не е достатъчен за да се приеме за доказана липсата на обвързаност между плащанията по договора за услуги и тези по договорите за продажба на ябълки. В този смисъл доводът за необсъждане на митническите декларации, установяващи внос на друг вид стоки, е неоснователен, защото тези доказателства са неотносими към определяне на митническата стойност на стоката по процесния внос. З.то по съдебно - счетоводната експертиза не е доказателство, опровергаващо извода че плащането по договора за услуги е условие по договорите за продажба. Неоснователен е касационният довод, според който с включването на клаузата FCA в договора е постигнато съгласие между страните, затова че разходите по доставяне на стоката са включени в цената й. Цитираната клауза е относима към фактурната стойност, касае фактическите транспортни разходи, които са различни от разходите, представляващи плащания за контрола по договора за предоставянето на услуги. Твърдението на касатора за липсата на фактически констатации в решението на административния орган е по законосъобразността на акта, а не съставлява касационно основание. Такива съображения следва да се посочат и касателно довода за несъобразяване на акта с целта на закона. Освен това, видно е от обжалваното решение, че съдът е изложил доводи защо счита за законосъобразно определянето на новата митническа стойност, в контекста на плащанията по договора за услуги и по договорите за продажба. Законосъобразен е извода на ПОС, че лихвата се дължи от момента на вноса. Твърдението, че началния момент на лихвеното задължение е свързан с уведомяването, не кореспондира с текста на чл.199, ал.1, т.1 ЗМ. Касационната инстанция не споделя направения от жалбоподателя довод за допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.102, ал.2 ППЗМ. Това нарушение не е опорочило изводите на административния орган, не е възпрепятствало защитата на едноличния търговец.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.40, ал.1 ЗВАС, Върховният административен съд, І отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 24.03.2005 г., постановено по адм. д. №186 по описа за 2004 г. на Пловдивския окръжен съд, АО, ІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ М. М. М.М.