Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ДОУИ-Варна против решение №182/17.03.08г. постановено от Варненски окръжен съд по адм. д.№307/06г. в частта, в която е отменен ДРА№952/11.11.05г. издаден от ТДД-Шумен, потвърден с решение№1315/27.01.06г. на директор на ДОУИ-Варна относно: начисления ДДС в размер на 0,17лв. за данъчен период м.02.04г., в размер на 4,96лв. за м.03.04г., начислен допълнително ДДС в размер на 189,85 лв. по реда на чл.55 вр. чл.8 т.3 от ЗДДС по фактури за строителни материали и фактура за фризери и лихви за забава за м.03.04г. върху сумата от 4,96лв. и определен патентент данък за 2003г. по чл.31, ал.1, т.2 от ЗОДФЛ в размер на 2 320 лева общо за два търговски обекта и лихва за забава в размер на 703,11лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част, като се сочат всички касационни основания съгласно чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхъврляне на жалбата срещу тази част от ДРА. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба- "Т. П."ЕООД, гр. Ш. я оспорва по съображения в писмено възражение и писмени бележки, представени по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение в настоящия състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в производството пред окръжния съд и в рамките на законоустановения срок за обжалване на съдебното решение.

По отношение на основателността на жалбата, настоящата съдебна инстанция приема следното:

С ДРА, предмет на контрол пред окръжния съд, за обжалваните процесни месеци, данъчните органи са начислили допълнително ДДС, тъй като не са признали на ревизирания субект право на данъчен кредит по фактури за закупени строителни материали. Основанието за отказа, сочено от данъчните органи е чл.55 от ЗДДС във вр. с чл.8, т.3 от ЗДДС,...