Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по касационна жалба на С. С. С. от гр. В. против решение № 1173 от 14.11.2005 г. по адм. дело № 388 по описа за 2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение № 8 / 24.02.2005 г. на Директора на РУ “Социално осигуряване” при ТП на НОИ - гр. В. и оставеното с него в сила разпореждане № 3204011243 / 28.10.2004 г. по протокол № 01074 / 01.10.2004 г. на Началник отдел “Пенсии” на РУСО - Варна.

Заявените касационни основания за отмяна се състоят в материалноправни нарушения при прилагането на Инструкция № 2492 (ДВ, бр. 20 от 1968 г.), Наредбата за трудовите книжки (обн. - Изв., бр. 26 от 1959 г.) и чл. 85 от ППЗП, в сила до 31.12.1999 г.

О. Т.ото поделение на Националния осигурителен институт, гр. В., е оспорил касационната жалба в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на обжалване в производството пред Варненския окръжен съд е решение № 8 от 24.02.2005 г. на Директора на РУ “Социално осигуряване”, гр. В. и потвърденото с него в разпореждане № 3204011243 от 28.10.2004 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на С. С. С. от гр. В. е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО въз основа на представената трудова книжка за придобит трудов стаж в Русия от 27.07.1957 г. до 21.10.1958 г. и от 05.11.1958 г. до 15.06.1960 г.

Постановеното от Варненския окръжен съд решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, се основава на правилни фактически и материалноправни изводи. Окръжният съд законо - съобразно е приел за недоказан трудовият стаж на касатора, положен в Русия през времето от 27.07.1957 г. до 15.06.1960 г.

С разпоредбите на чл. 10, т. 2, букви “а” и “б” от Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, която е в сила от 01.05.1960 г. (обн., бр. 39 от 13.05.1960 г.), е уредено социалното обезпечаване на две категории лица: по буква “а” - работещите в предприятията на земния и въздушния транспорт, а също на речното и на морското корабоплаване на едната държава и по буква “б” - работещите в други предприятия на едната държава. Предвидено е социалното обезпечаване и на двете категории лица, изпращани на временна работа на територията на другата държава, да се осъществява съгласно законодателството на тази държава, в която се намират органите на управление на предприятието. При тази нормативна уредба по отношение на социалното обезпечаване на жалбоподателя С. С., който твърди, че е бил изпратен на временна работа в държавата СССР, следва да се прилага българското законодателство. Трудовият стаж на българските граждани, придобит в Съветския съюз и в народнодемократичните страни, се зачита от съответната категория по Правилника за категоризацията на труда на основание действащия през процесния период § 85 от ППЗП (обн. - Изв., бр. 5 от 1958 г.). Доказването на трудовия стаж на лицата по § 85 се извършва по установения ред от § 103 от ППЗП (обн. - Изв., бр. 5 от 1958 г.) - с документи, издадени от предприятието, където са работили, или от съответния осигурителен институт, заверени от българската легация. Допълнената разпоредба на § 103 от ППЗП (Изв., бр. 65 от 1960 г.) създава възможност освен по посочените начини трудовият стаж на лицата по § 85 да се установява алтернативно по начин, предвиден в сключената със съответната страна спогодба. Съгласно чл. 13, т. 2 от цитираната по-горе спогодба доказателствена стойност без легализация имат само тези документи, които са издадени на територията на едната Договаряща страна в установената форма или са заверени от съответния компетентен държавен орган и носят официален печат. Не могат да бъдат квалифицирани като такъв официален документ вписванията, извършени от съветски предприятия в българската трудова книжка на касатора Спиридонов. Тези вписвания не представляват и оригинални документи, издадени от компетентните органи на съответната чужда държава, за установяване на придобития извън страната осигурителнен стаж съгласно действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 37, ал. 2, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Не се подкрепя от доказателства твърдяното от касатора обстоятелство за изпращането му на работа в бившия СССР от българската държава по линия на бригадирското движение. Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж няма обратно действие, но действащите преди нея нормативни актове не са предвиждали възможност чуждестранни предприятия да извършват вписвания в трудовите книжки на българските граждани. При това фактическо и правно положение трудовият стаж на лицето, положен в Русия през времето от 27.07.1957 г. до 15.06.1960 г., не е доказан по предвидения нормативен начин и атакуваното разпореждане, с което е отказано зачитането му, е издадено в съответствие с материално - правните предпоставки за законосъобразност.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на С. С. С. от гр. В. против решение № 8 от 24.02.2005 г. на Директора на РУ “Социално осигуряване” - гр. В. и оставеното с него в сила разпореждане № 3204011243 от 28.10.2004 г., следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1173 от 14.11.2005 г. по адм. дело № 388 по описа за 2005 г. на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.