Производството е по реда на чл.23 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на П. М. Г. с искане да бъдат отменени разпоредбите на чл.2, т.1 и т.3 и § 2 от ПЗР на Наредба за прилагане на чл.4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление на МС № 88 от 19 април 2006 г. (публ., ДВ, бр.35 от 28.04.2006 г.), като противоречащи на нормативен акт от по-висок ранг, а именно на чл.9, ал.3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ). Изразява се становище, че не е съобразена разпоредбата и на чл.86, ал.2 от Конституцията на РБ, а именно, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите и съответно е нарушен конституционният принцип за равенство на всички български граждани през законите. Освен това в жалбата се прави искане да бъдат прогласени за нищожни всички административни актове, постановени от органите при ТП на НОИ-гр. В. във връзка с правото му на добавка по чл.9, ал.1 от ЗПГРРЛ.

Ответната страна по жалбата - Министерският съвет на РБългария, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. В. оспорва същата като неоснователна.

Заинтересуваната страна - Националният осигурителен институт оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Н..

Заинтересуваната страна - Централна комисия за политическа и гражданска реалибитация не ангажира становище по нея.

Върховният административен съд, I - колегия, петчленен състав, след като прецени доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, с която е сезиран съдът в частта й срещу посочените подзаконови разпоредби е допустима. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически лица и юридически лица, които считат, че противоречи на норми от по-висок...