Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

със секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ

ч. наказателно дело под № 337/2009 година

Делото пред ВКС е образувано по жалба от името на подсъдимия Л. В. С., подадена по реда на чл.351, ал.5 НПК срещу разпореждането на съдия от въззивния Разградски окръжен съд, с което е върната друга, пак от негово име, касационна жалба за оспорване на въззивно решение на същия съд.

Разпореждането е от 4 март 2009 год. по внохд № 1/2009 год., и с него съдията-докладчик по делото е приел, че с касационната жалба, подадена от името на подсъдимия С, е оспорен съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка (чл.351, ал.4, т.3 НПК).

Оспореният съдебен акт, от своя страна, е въззивно решение № 9 от 13 февруари 2009 год., с което е потвърдена осъдителната спрямо Л. С. присъда № 421 от 29 октомври 2008 год. на Разградския районен съд.

Подадената сега (наречена-„частна”) жалба окачествява разпореждането за връщане на касационната жалба като „неправилно и несъобразно” и поради това се иска отмяната му; доводите на тук обсъжданата жалба са обаче с оглед на неправилността на първоинстанционната присъда, респ. с оглед неправилното й потвърждаване от окръжния съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата срещу разпореждането от 4 март 2009 год.

Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното разпореждане.

Както става ясно от изложеното по-горе, подателят на сега обсъжданата жалба е смесил нейния предмет с предмета на върнатата жалба. Ако не беше направил това, нямаше как да не се съгласи с посоченото...