Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на И. Ч. И. от [населено място] против определението на Софийски апелативен съд от 18.04.2011 год., постановено по ч. гр. д.№ 541/2010 год., с което е отхвърлена, като неоснователна, молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.192, ал.4 ГПК отм. за присъждане на направените във въззивното производство по делото деловодни разноски за държавна такса, възлизащи на сумата 815.50 лв..

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му.

Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на частната жалба и алтернативно по нейната основателност.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.

С обжалвания акт състав на Софийски апелативен съд за първи път се е произнесъл по основателността на заявеното от настоящия частен жалбоподател по реда на чл.192, ал.4 ГПК отм. искане за изменение на постановеното във въззивното производство по гр. д.№ 541/2010 год. решение, в частта му относно деловодните разноски, като е отхвърлил същото.

Следователно на осн. чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК определението, предмет на настоящата частна жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС и не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, в каквато насока са неоснователните доводи на ответната по частната жалба страна, с които е обоснована недопустимостта и.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да отрече основателността на претендираните от ищеца деловодни разноски в размер на сумата 815.50 лв., представляваща заплатената от И. Ч. И., в качеството му на въззивник по гр. д.№ 541/2010 год. държавна такса за въззивното производство Софийският апелативен съд е счел, че в случая не са налице предпоставките на чл.64, ал.1 ГПК отм.,

Изложени са съображения, че доколкото предявеният от ищеца, настоящ частен жалбоподател, иск по чл.134, ал.1 ЗЗД не само не е уважен, а поради нередовност на исковата молба се е стигнало до обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото на СГС за ново разглеждане, то липсва основание за присъждане на заплатените от ищеца такси и разноски за въззивното производство.

Определението е правилно.

Законосъобразно е разбирането на решаващия съд, че по силата на процесуалното правило на чл.64, ал.1 ГПК отм. на ищеца, съответно на жалбоподателя се дължи присъждане на деловодните разноски, съразмерно на уважената част от иска, респ. жалбата.

Следователно обстоятелството, че първоинстанционното решение на СГС е било обезсилено, поради нередовност на подадената от настоящия частен жалбоподател, като ищец искова молба, изключва основателността на искането за възлагане деловодните разноски за въззивното производство в тежест на ответника по спора и като е съобразил горното, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.

С обезсилване решението на СГС е възобновена първоначалната висящност на спора между страните, поради което доводите на частния жалбоподател за постановено в негова полза въззивно решение и произтичащ от същото благоприятен за него правен резултат са правно несъстоятелни.

Отделен в тази вр. е въпросът, че отговорността за направените от страните деловодни разноски, вкл. във въззивното производство по гр. д. № 541/2010 год. подлежи на преценка при постановяване не решение по съществото на спора.

Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.278 и сл. ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определението на Софийски апелативен съд от 18. 04.2010 год., постановено по в. гр. д.№ 541/2010 год., по описа на с. с..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: