О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 380

София, 12.08.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 5038/2021 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, срещу въззивно решение № 123 от 20.09.2021 г. по в. гр. д. № 407/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е потвърдено решение № 260125 от 02.04.2021 г. по гр. д. № 405/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра за земеделието, храните и горите, че И. А. Д., Д. А. Д. и А. Д. Д. са собственици на поземлен имот с площ 3 495 кв. м в землището на [населено място], обл. П., с граници, очертани със зелен цвят по скицата към допълнителното заключение на в. л. В. В. от 20.01.2021 г., който имот неправилно е нанесен в действащите КККР на [населено място] като два имота – имот с идентификатор .....с площ 1 225 кв. м и имот с идентификатор ....с площ 2 270 кв. м.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим поради липса на правен интерес установителен иск за собственост. На следващо място са развити оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че процесният имот е земеделска земя и като такъв е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, независимо от това ли е бил включен или не в ТКЗС. На основание чл. 10б, ал.5 и чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ имотът е станал...