Производството е по реда на чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 33–40 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на А. Х. К. срещу решение № 9687 от 07.11.2005 г. по адм. дело № 2572 от 2005 г. на Върховния административен съд - ІІІ отделение.

Касаторът твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Моли съда да отмени решението, като едновременно с това отмени административния акт като незаконосъобразен и преписката бъде върната на административния орган за произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец.

Ответната страна – Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не взима отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че е налице твърдяното от касатора отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК и решението като неправилно следва да се отмени.

Върховният административен съд - 5-членен състав, като извърши преценка на доводите на касатора, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна.

С обжалваното решение 3-членен състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. К. - гражданин на Ирак, против решение № 19 от 31.01.2005 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 78 и чл. 15, т. 7 от ЗУБ е било прекратено производството за предоставяне статут на бежанец.

Съдът е приел, че прекратяването на производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут на основание чл. 15, т. 7 от ЗУБ се предпоставяло от установяване неявяване на чужденеца в тримесечен срок от спирането...