Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 5104/2021

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална дирекция „М. П. , подадена чрез пълномощника му юрк. Г., против Решение № 687 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 3719/2020 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отменено негово Решение № РТД 3000-881/31.03.2020 г./32-99722, и е осъдена А. М. за разноски.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Огл – Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГМБХ - Германия, VAT DE [номер] със съдебен адрес: гр. София, ул. “Владайска” № 75, ап. 2 – оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Г. по съображения, изложени в писмено становище, поддържано и в проведеното открито съдебно заседание, и иска от съда да остави в сила оспореното решение на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноските за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение № РТД 3000-881/31.03.2020 г./32-99722 на Директор на Териториална дирекция „Тракийска“ /сега ТД“М. П. , бел. моя/.

АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден е от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност.

Установените от първостепенният съд факти са следните:

На 14.04.2019 г. в МБ Свиленград с митническа декларация MRN 19BG003010003588R6 са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление внесените от OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH стоки – пресни зеленчуци с произход от Турция. За стока № 2 – пресни тиквички е декларирана митническа стойност 3 232,26 лв. или 91,81 евро /, 100 кг, за стока № 4 - кръгли домати е декларирана митническа стойност в размер на 26 772,91 лв., или 139,53 евро/100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 14.04.2019 г. стандартна вносна стойност за пресни тиквички с произход Р. Т. е 53,80 евро/100 кг, респ. за домати с произход Р. Т. – 93,20 евро/100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност за стоките под № 2 и № 4 е с повече от 8 % от определената стандартна вносна стойност, на основание чл.74, пар. 2 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 вр. чл.148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вносителят е представил обезпечение, в размер съответно на 363,81 лева и 5 707,05 лева. С писмо рег. № 32-111638/14.04.2019 г. дружеството е уведомено, че на основание чл.75, пар. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е длъжно да представи доказателства, че стока № 2 стока № 4 са реализирани на пазара на ЕС. На 10.05.2019 г. жалбоподателят чрез пълномощника си представя доказателства на какви цени са продадени стоките от съответната партида – „пресни тиквички“ за 108 евро/100 кг., съответно доматите на 140 евро/100 кг. Митническите органи констатират, че продажната цена и на двете партиди е по-ниска от цената на придобиване на тези стоки, поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният съответен депозит и той следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл.75, пар. 5, ал.3 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891. С писмо рег.№ 32-327963/14.11.2019 г. жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение от ответника за възникване на митническо задължение за стока № и стока № 4. С молба № 32-372549/23.12.2019 г. дружеството възразява срещу предстоящото издаване на негативно решение за усвояване на депозита за стоки № 2 № 4. След преценка на събраните доказателства съвместяващият длъжността директор на Териториална дирекция Тракийска при Агенция „Митници” на 31.03.2020 г. издава оспореното решение № РТД 3000-881/32-99722, с което коригира данните от Митническа декларация MRN 19BG003010003588R6 касателно стоки № 2 и № 4, определя нов размер на дължимите вносни мита и ДДС, ведно с лихви и отказва да освободи представените обезпечения на основание чл.75, пар. 5, ал. 3 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891, като задържа същите за плащане на възникналите публични вземания.

След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза АССГ е приел, че внесените от жалбоподателя тиквички и домати попадат в обхвата на чл. 75 от Делегиран регламент /ЕС/ № 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. С тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална – колкото по–висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно. В мотивите си административният орган е приел, че след като декларираната митническа стойност на внесените пресни тиквички 91,81 евро евро/100 кг при фиксирана цена на внос към 14.04.2019 г. от 53,80 евро/100 кг., съответно на внесените домати - 139,53 евро/100 кг., при фиксирана цена на вноса към същата дата от 93,20 евро/100 кг., и стоката е реализирана на вътрешния пазар съответно по цена 108 евро/100 кг. и 140 евро/100кг., не е доказана достоверността на декларираната при вноса митническа стойност и тази завишена стойност е с цел избягване на митническо облагане. Този извод според съда е неправилен.

Във вносната си митническа декларация жалбоподателят е декларирал, че ще прилага метода по чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. С цел избягване отклонение от митническо облагане чл.75, ал.2 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 предвижда, че когато митническата стойност на продуктите, изброени в част A от приложение VII, се определя според договорната стойност и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията. За тази цел размерът на вносното мито, което би се дължало, се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Предоставената гаранция съгласно чл. 75, ал. 5, пар. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване, като в противен случай гаранцията се задържа. От представените и приети като доказателства копие от суифт от банка „Комерцбанк” - Мюнхен за извършено плащане на 30.04.2019 г. от жалбоподателя към турската фирма „Д. Т. , копие от писмо от 39.04.2019 г., с което продавачът е информиран за извършеното плащане, търговската фактура, както и фактури за транспорт и др. се установява, че жалбоподателят действително е заплатил на износителя деклариранатата договорна стойност на стоките, съответно в размер на 1 468,80 евро и 12 690,43 евро. Видно от фактурите процесните тиквички и домати са продадени на немската верига магазини „Лидл” при цена съответно от 108 евро/100 кг. и 140 евро/100 кг. Горното се потвърждава и от т.1 от заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано. Поради това според съда в нарушение на закона административният орган приема, че след като внесената стока не е продадена с печалба, декларираната митническа стойност е единствено с цел избягване на митническо облагане. Така постановеното решение е правилно.

Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл.75, пар. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891. По-конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че стоката е продадена при цена, съответно от 108 евро/100 кг, а закупена при цена 91,81 евро/100 кг относно пресните тиквички и от 140 евро/100 кг., а закупена при цена 139,53 евро/100 кг. относно доматите, за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.

Според пар. 4 на чл. 75, ал. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891, за да докаже, че партидата е освободена при тези условия, вносителят следва да представи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата. Изброените документи са свързани с вноса и цената на придобиване на стоката от вносителя. Разпоредбата не задължава вносителя да представи доказателства, свързани с реализирането на стоката от негова страна, противно на доводите на касатора. Не е налице спор между страните относно това, че всички изброени в пар. 4 на чл. 75, ал. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 са представени. Следователно, в чл. 75 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 условието стоките да са реализирани от вносителя на цена по-висока от придобивната не е регламентирано като задължителна предпоставка за освобождаване на внесения депозит, съответно не е регламентирано като задължително условие, при наличието на което само и единствено следва да се приеме, че правилно е приложен чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, т. е. че митническата стойност на стоките е договорната стойност или по-точно действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.

Вярно е, както твърди и касаторът, че целта на всяка осъществявана търговска дейност е получаване на печалба и доход от нея, поради което е логично е стоките да се продават на цени, които са по-високи от цените на придобиването им. Основателни са възраженията на ответника по касация, че между него и доставчика му от Турция съществуват трайни търговски отношения, както и между него и клиентите му, при които печалбата се постига за по-дълъг период. Поради тази причина е възможно и не е забранено от закона стоката по конкретна партида с оглед конкретните условия на вътрешния пазар и конкретните търговски отношения с определен клиент да бъде продадена на цена, по-ниска от тази, на която е придобита.

По сходни казуси са постановени три решения на Върховния административен съд между същите страни – решение № 6859 от 08.06.2021 г. по адм. д. № 1838/2021 г., решение № 7657 от 25.06.2021 г. по адм. д. № 832/2021 г., решение № 7315 от 16.06.2021 г. по адм. д. № 446/2021 г. и др.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява оспореното решение на АССГ като правилно, постановено в съответствие с приложимите материално правни норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 687 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 3719/2020 г. по описа на Административен съд – София – град.

ОСЪЖДА Агенция „Митници”, гр. София, да заплати на OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH /ОГЛ-Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ/ - Германия, VAT DE [номер] разноски за касационното производство в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Таня Комсалова