Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.
Образувано е по жалбите на [фирма], със седалище и адрес на управление гр. [населено място] и кмета на О. В против заповед № РД-850/22.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите.
Жалбоподателят [фирма] счита оспорената заповед за нищожна, като издадена от некомпетентен орган, алтернативно незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, по подробно изложени в жалбата съображения. Иска прогласяване на нищожността и или отмяната и като незаконосъобразна в частта и касаеща притежаван от него недвижим имот.
Кметът на О. В счита оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона, по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната и.
Ответникът, министърът на околната среда и водите чрез процесуалните си представители по делото взема становище за неоснователност на жалбите и законосъобразност на оспорената пред съда заповед.
Заинтересованата страна [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбите и законосъобразност на оспорената заповед.
Заинтересованите страни [фирма], гр. [населено място] и министърът на земеделието и храните не вземат становище по жалбите.
Жалбите са подадени в срока по чл. 179 АПК, от надлежни страни, адресати на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустима.
Със заявление изх. № 2078/26.08.2014 г. на [фирма], отправено до директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район /БДЧР/ – Варна е поискано откриване на процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона за воден обект по чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ЗВ/ - водностопанска система или съоръжение за водовземане язовир „Тича”. Искането, заедно с приложения към него проект на исканата зона е изпратено от БДЧР – Варна по компетентност на министерство на околната среда и водите. С писмо изх. №05-08-6150/12.11.2014 г., директор дирекция Управление на водите в Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ е върнал заявлението и проекта на БДЧР - Варна за продължаване на процедурата съгласно чл. 38, ал. 3 и чл. 39 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /Наредба №3/. От БДЧР – Варна проектът на основание чл. 39, ал. 1 Наредба №3 е изпратен за съгласуване на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ [населено място], директора на Регионална здравна инспекция Шумен и директора на Областна дирекция „Земеделие” Шумен. От Регионална здравна инспекция Шумен на 18.12.2014 г. е издадено здравно заключение за оценка на съответствие на здравните норми и изисквания на инвестиционен проект санитарно-охранителни зони на язовир „Тича”. Със становище от 30.12.2014 г. директорът на ОД „Земеделие” Шумен също съгласува проекта. Директорът на РДГ [населено място] с писмо от 28.01.2015 г. дава становище, че проекта следва да бъде коригиран при установено несъответствие на посочени в него имоти, съгласно становище на директора на ТП „ДГС [населено място]”, [населено място], като обръща внимание, че всички държавни горски територии, попадащи в санитарно-охранителната зона попадат в защитени зони за птиците и местообитанията по Натура 2000. Въпреки проведената кореспонденция не се установява по делото исканата корекция да е извършена.
На основание чл. 39, ал. 1, т. 2 Наредба № 3, на кметовете на общини Омуртаг, Върбица, Търговище и Котел е изпратен Проект за оразмеряване, изграждане и експлоатация на санитарно-охранителна зона на язовир „Тича”, за едномесечно обявяване, при посочване на мястото, където лицата, чиито имоти попадат в границите на зоната могат да се запознаят с проекта. Видно от представените доказателства, съобщаване чрез поставяне на таблото за обявление е извършено в О. К, О. Т, О. О и О. В.
Министърът на околната следа и водите на 22.12.2015 г. е издал обжалваната заповед № РД-850, с която на основание чл. 151, т. 2, буква „у”, подбуква „вв” от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) и във връзка с проведена процедура за определяне на санитарно-охранителни зона, съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди е определил санитарно-охранителна зона около повърхностен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване – публична държавна собственост – язовир „Тича”, с код на водното тяло ВG2КА900L021 с обща площ 21300 дка, при кота най-високо ниво – 188.53 м., с охранителен режим на защитен воден обект в санитарно-охранителна зона, включваща определени с координати характерни точки пояси I, II и III. Със заповедта са въведени забрани и ограничения за всеки един от поясите, въведени са условия, с конкретни адресати и контролни органи.
Съгласно представеният по делото нот. акт от 19.09.2012 г. и скица № К00513/15.01.2016 г., жалбоподателят [фирма] притежава 1/2 ид. ч от масивна жилищна сграда на два етажа, находяща се в имот № [номер] в землището на с .[населено място], който имот попада в определената с обжалваната заповед санитарно-охранителна зона.
По делото са представени работен проект на обект язовир „Тича” от 1978 г., заедно със ситуация на водосборната област, ситуация пояс „А”, ситуация на язовирната стена и ограда и заповед №714/02.11.1981 г. на председателя на Окръжен народен съвет гр. Ш., с която на основание решение на работна група за използването на водите на яз. „Тича за питейни нужди и създаването на санитарно-охранителна зона на същия язовир съгласно Наредба за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и водоснабдителните съоръжения, ДВ бр. 24/1974 г. е наредено на СП „В и К” в срок до 20.11.1981 г. да организира изпълнението на задължителните мероприятия по създаването на санитарно-охранителна зона „А”, съгласно изготвения проект и допълнителните изисквания по санитарно заключение на ХЕИ, както и да организира въоръжена охрана на зоната..
По делото са представени проект предложение от 1991 г. за обект язовир „Тича”, както и проекта за санитарно-охранителна зона, въз основа на който е издадена обжалваната пред съда заповед.
По делото са допуснати две съдебно-технически експертизи, които са депозирали писмени заключения. Съгласно първото заключение двуетажната жилищна сграда, построена в имот [номер] в землището на [населено място] не попада в ивицата с ширина 50 м., измерена при най-високо ниво на яз. „Тича”. Съгласно заключението на втората: пояс I на одобрената с обжалваната заповед СОЗ не е идентичен по граници и размер със зона „А”, определена с проекти на СОЗ от 1978 и 1991 г.; сградите изградени в имот № [номер] в землище [населено място], О. [], попадат изцяло в СОЗ „А”, определена с проектите от 1978 и 1991 г., както и в пояс I на санитарно-охранителната зона, определена с обжалваната заповед; на място в района на имот № [номер] е налице ограда, която визуално е по границата на пояс I на определената със заповедта санитарно-охранителна зона.
При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „у”, подбуква „вв” от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г./ на която се основава оспорената пред съда заповед, министърът на околната среда и водите определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири по Приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване. Язовир „Тича” е включен в Приложение № 1, при което е налице компетентност на издалия заповедта министър да определи санитарно-охранителна зона.
Оспорената заповед е издадена и в изискуемата се от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона.
Заповедта се основава от фактическа и правна страна на проведена процедура за определяне на санитарно-охранителни зони, съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Тази наредба е издадена на основание чл. 135, т. 6 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ДВ, бр. 67 от 1999 г./ във връзка с чл. 46, ал. 3 от Закон за народното здраве от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
С. З за изменение и допълнение на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) – ДВ, бр. 65 от 2006 г. е транспонирана Директива 2000/60 ЕС от 23 октомври 2010 година, за установяване на рамка на действията на Общността в областта на политиката за водите, като е изменена и разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 6 ЗВ, предвиждаща, че Министерският съвет приема наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води. Този закон не разпорежда прилагането на Наредба № 3 нито изцяло, нито на отделни нейни разпоредби, като съвместими с разпоредбите на новия закон – чл. 13, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ)..
Съгласно § 11 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗВ /ДВ, бр. 95 от 2009 г./, наредбата по чл. 135, ал. 6 се приема в срок до 31.10.2010 г. С този закон е приет и § 144а /Нов – ДВ, бр. 95, в сила от 11.08.2006 г./, ал. 1 на който изрично отрича приложението на Наредба № 3, като предвижда, че до приемането на наредбата по чл. 135, т. 6 за определяне на зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води и издаване на заповедите за определяне на санитарно-охранителните по реда на посочената наредба, границите на външния и среден пояс на учредените преди 28.01.2000 г. санитарно-охранителни зони не се прилагат, а границата на вътрешният пояс, когато той е предназначен за защита на водовземно съоръжение се запазва. От съдържанието на разпоредбата следва, че заповед за определяне на санитарно–охранителна зона може да бъде издадена единствено по реда на наредбата по чл. 135, ал. 6, издадена от Министерския съвет, като до издаването на заповедите по предвидения в тази наредба ред, по отношение на най-вътрешния пояс на зоните се прилагат единствено и само ограниченията, предвидени по този закон - § 144а, ал. 2. Съответно, в териториите, обявени като зони за защита на водите във водните тела, каквото водно тяло е и язовир „Тича”, се прилагат мерките, определени с плановете за управление на речните басейни.
Оспорената заповед изцяло пренебрегва относимите към момента на издаването и законови разпоредби, като определя режим на опазване на водите на язовир „Тича” по недопустим от закона начин, чрез определяне на санитарно-охранителна зона от три пояса на „водоизточник за питейно-битово водоснабдяване. Изменението на ЗВ – ДВ, бр. 65 от 2006 г., въвежда изискванията на Директива 2000/60 ЕС относно опазване на водите и водните обекти и управлението на водите, при което Глави осма и девета от закона имат изцяло ново съдържание. Опазването на водите, предназначени за питейно битово водоснабдяване е уредено в чл. 119 /Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г./, чл. 119а /Нов –ДВ, бр. 65 от 2006 г. и чл. 119б /Нов – ДВ, бр. 65 от 2006 г., изм., бр. 61 от 2010 г./. Конкретно, съгласно чл. 119, ал. 4 ЗВ опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване се осъществява чрез определяне на водните тела като зони за защита на водите, и чрез санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6. Кои са зоните за защита на водите е определено в чл. 119а, ал. 1 ЗВ. Тези зони се определят с Плановете за управление на речните басейни, които се приемат от Министерския съвет, съгласно разпоредбата на чл. 160 ЗВ.
С обжалваната заповед, в противоречие със закона е определена санитарно-охранителна зона около водоизточник, при наличие на възможност такава да бъде определена единствено около водовземно съоръжение и то съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 ЗВ. Следва да се отбележи, че изрично в чл. 119, ал. 5 ЗВ е прието, че мерките за опазване на водните тела по ал. 4, т. 1, каквото водно тяло е язовир „Тича”, редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал. 4, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6. Както бе посочено, съгласно §144 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, до приемането на тази наредба и издаване на заповед въз основа на нея, границите и режимите на средния и вътрешен пояс на учредените преди 28.01.2000 г. отпадат, а границите на най-вътрешния пояс се запазват, като защитата му се основава непосредствено на разпоредбите на закона. В случая за язовир „Тича” се установява единствено наличието на одобрен вътрешният пояс с представената по делото заповед № 714/02.11.1981 г. на председателя на Окръжен народен съвет гр. Ш., издадена по реда и при условията определени с Наредба за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и водоснабдителните съоръжения, ДВ бр. 24/1974 г. /отм./.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че заповед № РД – 850 от 22.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправните разпоредби, поради което следва същата да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД - 850 от 22.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.