Ж. П. С. е оспорила разпоредбите на чл.12, ал.2, т.3 и т.5, чл.13, ал.4, чл.19, ал.11, чл.24, чл.25 и чл.26 от Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ), приет с Постановление № 343 от 17.12.2004 г на Министерския съвет ( обн. ДВ. бр.115 от 30 декември 2004 г.). В жалбата се твърди, че оспорените разпоредби са неефективни, неотносими към индивидуалните потребности на хората с увреждания и формално съществуващи, както и че не позволяват в достатъчна степен да бъдат упражнени правата по Конвенцията за правата на хората с увреждания, предвидени в чл.13 - "Достъп до правосъдие", чл.19 - "Независим живот и включване в общността", чл.20 - "Лична мобилност", чл.27 - "Работа и заетост ", чл.28 - Подходящ жизнен стандарт и социална закрила". В уточнения към жалбата Ж. С. е посочила като допълнително основание за отмяна на разпоредбите на чл.12, ал.2, т.3 и т.5, чл.13, ал.4 от Правилник за прилагане на Закон за интеграция на хората тяхното противоречие с чл.13, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.42, ал.2 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ), а за отмяната на чл.24, чл.25 и чл.26 ППЗИХУ - противоречието им с разпоредбите на чл.42, ал.2 и ал.3 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ), както и със ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ). Направено е искане за отмяната на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт.

Министерският съвет на Р. Б е оспорил допустимостта и алтернативно, основателността на подадената жалба.

Министърът на труда и социалната политика е поискал отхвърлянето на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.

Върховният административен съд, като провери законосъобразността на оспорените подзаконовите нормативни разпоредби, прие следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, чието правно положение се регулира от Закон за интеграцията на хората с увреждания и...