Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от председателяД. Д. по адм. дело № 5125/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-министъра на земеделието, храните и горите, чрез юрк. М., срещу решение № 40 от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело № 446/2020 г. на Административен съд - Перник, с което е обявена нищожността на отказ, обективиран в писмо изх. № 94-474/24.04.2020 г. на касатора и министерството е осъдено да заплати на жалбоподателя Давидков направените по делото разноски. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно.

Ответната страна - Б. Д., в писмен отговор, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо изх. № 94-474/24.04.2020 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, с което Давидков е уведомен, че землището на [населено място] не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват и не може да бъде включено в обхвата на необлагодетелстваните планински райони.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният административният акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на материална компетентност на органа - заместник - министъра на земеделието. Същият не е компетентен орган, който да разглежда и се произнася по подаденото от жалбоподателя заявление с рег. индекс № 94-474/06.03.2020 г., с което се иска землището на [населено място], община Радомир, да бъде включено в обхвата на необлагодетелстваните райони, попадащи в приложното поле на Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват (НОКНРТО). Решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, според което делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Това означава, че не всеки административен орган и във всички случаи може да делегира предоставените му със закон правомощия, като за това е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност.

По аргумент от разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП правомощието за разкриване на процедура за включването в приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата, т. е. в обхвата на необлагодетелстваните райони на землища, е предоставено на министъра на земеделието, храните и горите, като законовата разпоредба не предвижда възможност това правомощие да бъде делегирано на някой от заместник министрите. Същото е от изключителната компетентност на министъра на земеделието, храните и горите и не съществува правна възможност за предоставянето му на друго длъжностно лице. Няма установена законова възможност за делегиране на това негово изрично установено правомощие, тъй като ЗПЗП предвижда, че внасянето на такова предложение е в изключителната компетентност на министъра на земеделието, храните и горите. В случая оспореният отказ е издаден от заместник-министъра на земеделието, храните и горите, който съгласно нормативната уредба не е компетентен да стори това, освен в условията на заместване, каквато хипотеза не е налице.

Първоинстанционният съд, като е обявил нищожност по отношение на отказа на заместник-министъра на земеделието, храните и горите да включи землището на [населено място], община Радомир, в обхвата на необлагодетелстваните райони, попадащи в приложното поле на НОКНРТО, обективиран в писмо изх. № 94-474/24.04.2020 г., е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника по касация за присъждане на направените в настоящето производство разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение е неоснователно, поради следните съображения:

След края на последното съдебно заседание на 02.02.2022 г. в деловодството на ВАС са депозирани писмени бележки от Б. Д., чрез адв. М., с които е представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Съгласно ТР № 6/ от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е прието следното: „Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия – при фактическа и правна сложност на делото. Чл. 149, ал. 3 от ГПК възлага извършването на тази преценка на съда, който следва да даде срок за писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 от ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.“

В случая претенцията за присъждане на разноски е направена своевременно в хода на делото (в отговора на касационната жалба), но доказателства за техния размер са представени едва с писмената защита, което обосновава извод за неоснователност на искането.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело № 446/2020 г. от Административен съд - Перник.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров