Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по две касационни жалби: на [фирма] гр.[населено място] и на началника на СГКК-Пловдив против решение № 24 от 09.01.2017г., постановено по адм. дело № 1612/2016г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменена негова заповед №18-2218/21.03.2016г. за изменение на КККР на гр. П.- нанасяне на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер], намиращ се в сграда № 5, разположена в ПИ [номер].

В жалбите се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска обезсилването му, евентуално отмяната му. О. [] гр.[населено място] оспорва жалбите. Останалите ответници не вземат становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост на решението като постановено по жалба на лице, което не е заинтересовано по смисъла на §1, т.13ДР ЗКИР.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледани по същество за основателни.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорването за допустимо, а обжалваната заповед за незаконосъобразна.

Решението е недопустимо, като постановено по жалба на лице, което не е заинтересовано по смисъла на §1, т.13 ДР ЗКИР.

С оспорената заповед се одобрява изменение в КККР чрез нанасяне на нов самостоятелен обект в сграда, за който има влязло в сила, след съдебно потвърждаване, разрешение за строеж ведно с одобрени инвестиционни проекти, както и удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Самостоятелният обект в сграда представлява обект на кадастъра ( чл. 23, т.3 ЗКИР) и когато данните за него са се изменили след влизане в сила на КККР те подлежат на изменение, за да се осигури поддържането им в актуално състояние. В случая изменението засяга само този самостоятелен обект в сградата и други лица, извън собственикът му, не са засегнати от него. Не са заинтересовани лица по смисъла на §1, т.13 ДР ЗКИР собствениците или носителите на вещни права върху самостоятелни обекти в сградата или в поземления имот, в който тя е разположена. Безспорно е установено, че оспорващото дружество притежава права на собственост върху обект, съседен на нанесения нов СОС, но това не обосновава правен интерес за оспорването. Увеличаването на застроената площ на сградата, както и промяната на площите на общите части в сградата, също не могат да обосноват право за оспорване, доколкото нанасянията в кадастралната карта и записванията в кадастралните регистри не се отразяват върху вещните права. Евентуални несъответствия между строителните книжа и реализираното на място строителство са извън предмета на разглеждания административен спор.

Като се е произнесъл по недопустима жалба на лице, което няма правен интерес за оспорването, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 24 от 09.01.2017г., постановено по адм. дело № 1612/2016г. по описа на Административен съд-Пловдив и ПРЕКРАТЯВА делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

На основание чл. 172а, ал.3 АПК отбелязвам, че съдия Д. Б. Р не може да подпише решението поради настъпила на 27.01.2018г. смърт. Председател: