7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 271

[населено място], 28.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1388 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба „ЗД Евроинс“ АД срещу въззивно решение № 201/10.04.2025 г. по в. т. д. № 1/2025 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 1524/06.11.2024 г. по т. д. № 642/2024 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 499, ал. 5 КЗ за заплащане на сума в размер 29 288 лв. – заплатено от „ЗД Евроинс“ АД на НББАЗ застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 13.10.2021 г. застрахователно събитие на територията на Италия, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г.

Касаторът оспорва въззивното решение с твърдения за неправилност поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява становище, че доколкото първата падежна вноска не е била заплатена, договорът се е прекратил автоматично и дружеството не е имало задължение да носи застрахователния риск, съответно не е настъпило условие за пораждане на застрахователно покритие и плащане на застрахователно обезщетение независимо от сключване на договора. Счита, че отговорността на водача следва да бъде покрита от Гаранционния фонд. Предвид тези съждения касаторът прави заключение, че изцяло необосновано и неправилно апелативният съд е отхвърлил предявения иск, преценявайки, че, след като полицата не е представена в оригинал, прилагането на процесуалното правило, регламентирано от чл. 161 ГПК, налага извод, че договор има. Жалбоподателят противопоставя на този извод установеното с помощта на съдебно-счетоводна...