Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от изпълнителния директор М. К., против решение №1603 от 4.10. 2017 г., постановено по адм. д.№ 2089/2017 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № МДР-ПП-09-9/ 21.04.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на "Програма за морско дело и рибарство 2014-2020". Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Дружеството твърди, че съдът, предвид доказателствата по делото, е достигнал до необоснован и неправилен извод за нарушение на т.11.1 от Критериите за допустимост и т.11.2 от Критериите за недопустимост на кандидатите, като не е приложил правилно Критериите и Методологията за оценка на проектните предложения /Приложение № 4/ към Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура № ВG14MFOP001-5.004 „Преработка на продуктите от риболов и аквакултури“. Счита, че с представените декларации към проектното предложение кандидатът не е посочил невярна или заблуждаваща информация, а е отразил действителни обстоятелства към датата на подаване на тези декларации. Според касатора в решението съдът необосновано е съотнесъл последващите констатации за свързаност между кандидата и неговия оферент към датата на подаване на проектното предложение. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен, а преписката - върната на административния орган с указания. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на "Програма за морско дело и рибарство 2014-2020", не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след акто провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона.
Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка. Приел е, че жалбоподателят [фирма] е подател на проектно предложение с вх. № ВG14MFOP001-5.004-0001 „Интегрирани биотехнологии за „Син растеж“ - преработка на микроводорасли в продукти с висока добавена стойност“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № ВG14MFOP001-5.004 „Преработка на продуктите от риболов и аквакултури“ по "Програма за морско дело и рибарство 2014-2020г.“ от 16.09.2016 г.
При извършена проверка на проектното предложение на етап административно съответствие и допустимост оценителната комисия е констатирала настъпила промяна в обстоятелствата по подадена Декларация №8 за свързаност, попълнена по образец, подписана с КЕП и прикачена в ИСУН 2020, и извършена служебна справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и [фирма]. Във връзка с тази констатация дружеството е направило писмено възражение, което не е уважено от оценителната комисия.
С оспореното пред първоинстанционния съд решение ръководителят на Управляващия орган е приел, че към датата на подаване на проектното предложение 16.09.2016 г., в съответствие с изискванията на т. 24 от „Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване“ представляващият дружеството е подал декларация №8 за свързаност – попълнена по образец, подписана с КЕП и прикачена в ИСУН 2020. В нея е декларирал, че към 12.09.2016г. с оферента [фирма] не са свързани лица по смисъла на §1, ал.1 и ал.2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). Представил е и декларация №2 по образец, подписана с КЕП и прикачена в ИСУН 2020, в която декларира, че е запознат с условията за кандидатстване, условията за изпълнение и приложенията към тях и е съгласен със задълженията, които произтичат от участието му в процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; информацията, съдържаща се в подаденото от него проектно предложение е вярна; при промяна на декларираните обстоятелства ще уведоми писмено УО в срок от 5 работни дни.
Не е спорно по делото, че във връзка с оценката за административно съответствие и допустимост оценителната комисия е направила справка за свързаност на лицата в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и [фирма], от която е установила, че към 06.10.2016г. [фирма] е станал едноличен собственик на капитала на [фирма]. С оглед тази констатация е приела, че към тази дата - 6.10.2016 г., е налице свързаност на лицата, съгласно §1, ал.2 от ДР на ТЗ, поради което е направила извод, че е изпълнена т.11.2 „Критерии за недопустимост на кандидатите“, подточка 1, б.“л“, i) на Условията за кандидатстване по мярка 5.4 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“ - потенциалните кандидати не могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай, че повлияят на вземането на решение от страна на Управляващия орган, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация. Поради това административният орган е прекратил процедурата по отношение на конкретния кандидат.
Първоинстанционният съд е установил, че Условия за кандидатстване, Условия за изпълнение и приложенията към тях по процедура за подбор на проектни предложения ВG14MFOP001-5-004 по мярка 5.4 „Преработка на продуктите от риболов и аквакултури“ от приоритет на Съюза 5 „Насърчаване на предлагането на пазара и преработването по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020г.“ са утвърдени със заповед № РД 09-512/15.07.2016г. на УО.
Съгласно т.11.2 „Критерии за недопустимост на кандидатите“, подточка 1, б.“л“, i) на Условията за кандидатстване по мярка 5.4 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“, кандидатите не могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат безвъзмездна финансова помощ в случай, че повлияят на вземането на решение от страна на УО, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация. Съдът е възприел извода на административния орган, че в хода на проверката за административно съответствие е констатирана свързаност на лица по смисъла на §1, ал.1 и ал.2 от ДР на ТЗ. Съгласно тази разпоредба „свързани лица“ са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях може да се уговарят условия, различни от обичайните. Съдът е приел, че кандидатът не е уведомил УО в срок от 5 работни дни за промяната в декларираните обстоятелства, съгласно задължението, поето с подадената декларация № 2. При тези данни съдът е приел за законосъобразен извода на УО, че е налице несъответствие на кандидата с т.5 от „Административно съответствие и допустимост“ на Раздел II „Критерии за оценка“ от Критериите и методология за оценка на проектни предложения по Процедура за подбор на проекти - ВG14MFOP001-5-004 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“- Приложение 4 към Условията за кандидатстване. Тъй като в случая органът действа при условията на обвързана компетентност, при констатиране на посочените обстоятелства той е длъжен да прекрати процедурата по отношение на жалбоподателя. Касационният съдебен състав съобрази следното:
Производството пред Административен съд - Варна е образувано и проведено по реда на чл.145 и сл. АПК. Предмет на оспорването е акт на ръководителя на Управляващия орган на "Програма за морско дело и рибарство 2014-2020", с който е прекратено производството по оценка и класиране на кандидата-жалбоподател в процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти.
Съгласно чл. 27, ал. 4 ЗУСЕСИФ не подлежат на самостоятелно оспорване действията в производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 решението може да се оспорва в едноседмичен срок от съобщаването по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс. Ж. не спира по-нататъшното провеждане на съответната процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Следователно, съгласно ЗУСЕСИФ обжалването на акта за прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 се извършва по реда на чл. 197 и сл. АПК, като съдът се произнася в закрито съдебно заседание с определение. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил валиден съдебен акт, тъй като с разглеждането на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, по аргумент от по-силното основание, не е нарушил техни процесуални права, още повече, че отсъства касационен довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗУСЕСИФ, процедурата чрез подбор се извършва на два етапа: а) оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка. Процедурата по чл. 34, ал. 2 ЗУСЕСИФ е приложима за първия етап от оценката на проектните предложения, при която не се проверява по същество качеството на самото проектно предложение, а допустимостта на кандидата и на проектното предложение. Първият етап приключва с отделен административен акт, който в случая е издаден на основание чл.34, ал.4, т.2 ЗУСЕСИФ.
Правните основания, които органът е посочил в издадения от него административен акт, предмет на оспорването, са относими към компетентността му да издаде акт, с който да прекрати производството по предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по отношение на касатора. Материалноправните основания за прекратяване на производството по отношение на конкретния кандидат са посочени в мотивите на акта. От изложението в решението се извежда заключение, че според органа е налице хипотезата на т.11 от Условията за кандидатстване, вр. с т.5 от Критериите за оценка и т.24 от Списъка на документите, всички одобрени от управляващия орган.
Органът е приел, че към 6.10.2016 г. кандидатът, който е станал едноличен собственик на капитала на оферента [фирма], вече е свързано лице по смисъла на §1, т.2 ДР от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН).
Действително, към датата на изготвяне на декларация №8 - 12.09.2016 г., изпълнителният директор на [фирма] е декларирал, че не е свързано лице с оферента [фирма]. Последното дружество е подало оферта към кандидата от 29.08.2016 г. за обект "Предприятие за култивиране и обработка на микроводорасли в УПИ [номер], кв.52, [населено място], [община], на стойност 2 404 281,30 лв., която оферта е част от проектното предложение на [фирма]. Това обстоятелство обаче е променено след подаване на проектното предложение. В хода на проверката за административно съответствие оценителната комисия е констатирала, че кандидатът е станал едноличен собственик на капитала на оферента, което обстоятелство отговаря на определението за свързани лица. За тази промяна на обстоятелство по декларация №8 не е уведомен Управляващия орган в срока, за който е уведомен чрез декларация №2 по утвърдената документация. Неизпълнението на това задължение е довело административния орган до заключението, че е изпълнен критерия за недопустимост на кандидата по т.11.2, подточка 1, б."л" "i" на Условията за кандидатстване - лицата, които представляват кандидата или членове на управителни и надзорни органи, или други лица, които имат правомощия да упражняват контрол при вземането на решения от тези органи на кандидатите са правили опит да повлияят на вземането на решение от страна на УО, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация.
Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност. Видно от изложеното в мотивите на оспореното решение, издателят на акта е посочил конкретното правно основание, което разкрива и целта на органа. Неуведомяването на УО за новонастъпило обстоятелство по отношение на оферента [фирма] след подаване на проектното предложение е неизпълнение от страна на кандидата на негово задължение да декларира свързаност на двете дружества, съгласно утвърдените Условия за кандидатстване и подадената декларация №2. Това бездействие е довело административния орган до извод, че кандидатът е направил опит да повлияе на решението на УО чрез невярна и заблуждаваща информация. Тъй като към 12.09.2016 г. декларираното обстоятелство в декларация №8 обективно е било вярно, то и УО не е приел, че дружеството е представило документ с невярно съдържание, свързан с удостоверяване липсата на основания за отстраняване по т.11.2, подточка 1, б"п" "i" на Условията за кандидатстване. Поради това и касационните доводи в тази насока са неоснователни.
При провеждането на специалното производство по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за което е налице нормативно определен специален ред, се изключва приложението на общите правила на АПК за събиране и проверка на относими обстоятелства от страна на административния орган. Това производство цели да гарантира равенство на участниците и именно поради това органът подробно установява изискванията по отношение на документацията. Съгласно утвърдените по чл.26 ЗУСЕСИФ насоки и документи, УО във всеки един етап от процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ следи за липсата на свързаност и конфликт на интереси на кандидата. Тези обстоятелства се установяват чрез предвидени в документацията декларации и чрез извършвани проверки от органа през всеки етап от процедурата.
Съгласно чл.34, ал.1 ЗУСЕСИФ оценителната изготвя списък с проекти предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка. В случая комисията е изложила и мотиви. Дружеството е представило възраженията си на АО, който не ги е уважил и на основание чл.34, ал.4, т.2 ЗУСЕСИФ е прекратил производството по отношение на кандидата [фирма]. От доказателствата по делото и от твърденията на касатора е безспорно, че кандидатът не е представил коригираща декларация за обстоятелствата, изложени в декларация №8, за което задължение е бил запознат, удостоверявайки го с подаване на декларация №2. Този факт е достатъчен, за да мотивира административния орган, че е изпълнено основанието по т.11.2 „Критерии за недопустимост на кандидатите“, подточка 1, б.“л“, i) от Условията за кандидатстване.
Като е отхвърлил жалбата на [фирма], първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт в съответствие със закона, поради което и решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1603 от 4.10. 2017 г., постановено по адм. д.№ 2089/2017 г. на Административен съд - Варна.
Решението е окончателно.