Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], чрез адв. М. Д., срещу Решение № 4835 от 07.07.2016 г., постановено по адм. д. № 3104 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град (АССГ). С него е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу Акт № ПТР-12-21-89 от 10.03.2016 г. за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), издаден от директора на Областно пътно управление (ОПУ) – София. Наред с това, [фирма] е осъдено да заплати на Областно пътно управление – София сума в размер на 489,47 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното в касационната жалба, релевират се доводи за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд зачел влязлото в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 10200 по описа на АССГ за 2011 г., 30 състав, без да отчете обективните предели на силата на пресъдено нещо. Затова съдът следвало да обсъди приетите по делото доказателства вместо да се позовава на мотивите към посоченото съдебно решение. В случай, че това беше сторено от него, съдът щял да достигне до извода, че [фирма] не дължи установените със спорния АУПДВ такси, тъй като през периода от 09.07.2008 г. до 06.10.2011 г. не е извършвало специално ползване на пътя по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) (ЗП) чрез изграждане и експлоатация на бензиностанция в обслужващата зона на републикански път I – 806, доколкото по силата на пар. 11 от ПЗР на ЗИД на ЗБТ (ЗАКОН ЗЗД БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ) (ЗБТ, редакция ДВ, бр. 52 от 2008 г.) е преустановило дейността си...