Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - [населено място] (ОДМВР), чрез пълномощника юрисконсулт М., против решение № 254 от 21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 212/216 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена негова заповед № 313з-574 от 17.03.2016 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че няма безспорни данни за извършеното дисциплинарно нарушение, като се сочи че такива са налице. С оспорения административен акт правилно е приложен и материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Б. Е. Б., чрез пълномощника си, в писмен отговор на касационната жалба я оспорва и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за адвокатски хонорар за касационното производство.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Перник е цитираната заповед на директора на ОДМВР - [населено място], с която на основание чл. 194, ал.1, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6 и чл. 204, ал. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) на жалбоподателя Б. Е. Б. - старши полицай в група "Охранителна полиция" към Районно управление Радомир при ОДМВР - [населено място], изпълнявал...