Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на началник отдел МД и ТБО при О. Ш срещу решение № 100 от 14.11.2016 г. по адм. д. № 243/2016 г. на Административен съд Шумен, с което е отменен Акт за установяване на задължения № АУЗД003596/20.06.2016 г., издаден от гл. инспектор "Данъчни приходи" в община Ш., в частта, с която на [фирма], в качеството му на собственик на недвижим имот с партиден номер[номер], с адрес [населено място], [улица], е определено задължение за ТБО за 2016 г. в размер над сумата от 8818,03 лева. /до 17754, 96 лв./.
Излага касационни основания за отмяна на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небоснованост.
Сочи, че чл. 18, ал. 2, т. 1, изречение 1-во от НОАМТЦУТОШ ясно разписва, че „Когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл. 18 (1) т. 3 подават молба - декларация по образец в О. Ш до края на предходната година.“ Видно от декларация № ДК 19000040, депозирана в отдел МД и ТБО при община Ш. на 28.01.2016 г., е че дружеството [фирма] чрез изпълнителния директор Е. В. С. е пропуснало срокът за подаване на молба -декларация. Ето защо и определената в АУЗД № 003596 от 20.06.2016 г. такса битови отпадъци е съобразена с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от НОАМТЦУТОШ, като в случая се приема, че дружеството не е подало декларация в срок /до края на предходната година и по-конкретно - до края на 2015 г./.Органът в този случай /подадена декларация след преклузивния срок/ е в невъзможност сам да определи ТБО според количеството на отпадъците, защото органът е обвързан с тази разпоредба.
Обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта в която община Ш. е осъдена да плати на [фирма] сумата от 200.00...