Образувано е по касационна жалба на К. Г. Г. от [населено място] срещу решение № 285 от 16.02.2015 г. по адм. дело № 645/2014 г. по описа на Административен съд – [населено място], VІІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което жалбата да бъде уважена.
Ответникът – директорът на Териториалното поделение на НОИ – [населено място], не е взел отношение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
С решение № 285 от 16.02.2015 г. по адм. дело № 645/2014 г. Административният съд – [населено място], VІІІ състав, е отхвърлил жалбата на К. Г. Г. от [населено място] срещу решение изх. № 94К-6402-2 от 26.02.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ – [населено място], и потвърдено с него разпореждане № 24 от 22.11.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ – [населено място].
Решението – предмет на касационен контрол, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Основният спорен въпрос по първоначалното дело се е свеждал до това, следвало ли е пенсионният орган при определянето на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Г. да включва осигурителния стаж и осигурителния доход за периода от 1.04.1997 до 31.12.1998 г., при условие че лицето не желае това. В жалбата до съда е посочен този период, независимо че при обжалването по административен ред пред директора на ТП на НОИ е заявен период 1997–1998 година.
След извършване на проверка по чл. 110, ал. 1 КСО при осигурителя [фирма], резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 5 от 12.12.2013 г. въз основа на платежните ведомости, е било установено, че през процесния период касаторът е бил член на съвета на директорите съответно на [фирма], а впоследствие и в [фирма], за което е получавал възнаграждение. Осигурителят е бил задължен да подаде коректни данни за Г. в Регистъра на осигурените лица, включващи действителния му осигурителен стаж и доход. Последните законосъобразно са съобразени от органите на НОИ при определянето на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Включването на периода е законово регламентирано в нормата на чл. 70, ал. 3 КСО. Съгласно цитираната индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. В разпоредбите на чл. 70, ал. 4, т. 1 и 2 КСО изрично е посочено, че за изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Според чл. 70, ал. 5 КСО индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. При спазване на цитираните правила е била определена и пенсията на Г.. При установеното от разплащателните ведомости, че лицето е полагало труд като член на Съвета на директорите в акционерно дружество и е получавало възнаграждение от м. април 1997 г. до м. декември 1998 г. вкл. (с оглед заявения с жалбата до съда период), то липсва законово основание тези данни да не бъдат съобразени при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, независимо от волята на осигуреното лице, респ. дали прилагането им в посочения порядък е благоприятно за него. В тази връзка заключението на вещото лице, дадено по първоначалното дело, което прави изчисленията си на база, игнорираща цитираните законови разпоредби, е правно ирелевантно и правилно не е било съобразено от съда.
В случая не е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 6 КСО, тъй като тя се отнася до лица, които не са работили след 1 януари 1997 година.
С предписания изх. № 1726 от 12.11.2013 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – [населено място], изпълнителният директор на [фирма] (неправилно посочен управител) е задължен при представяне на осигурителна книжка от Г. в срок от пет дни същата да се попълни с данни за периода 1.01.1997–31.12.1998 г. и да се представи за заверка в цитираното териториално поделение на НОИ. При това положение възраженията на касатора за липса на документи у него за процесния осигурителен стаж и доход не могат да бъдат споделени.
Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила.
Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 285 от 16.02.2015 г. по адм. дело № 645/2014 г. по описа на Административен съд – [населено място], VІІІ състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: