Производството е по чл. 237 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба от Ф. Н. П., от [населено място], [община], ул. Е.“ № 3, за отмяна на влязло в сила

решение № 263 от 31.05.2012 г., постановено от Административен съд - Пазарджик, по адм. дело № 337/2012 г. Молителката Ф. П., чрез упълномощен адв. С. В., твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като горепосоченото решение противоречи на решение № 112 от 21.03.2008 г., постановено по адм. д № 21/2008 г., като правният спор по двете дела е относно възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници в местността "Горната крушица", в землището на [населено място]. Моли тричленния състав на Върховния административен съд да отмени влязлото в сила решение № 263 от 31.05.2012 г., по адм. дело № 337/2012 г., постановено от Административен съд – Пазарджик.

Ответникът - общинска служба по земеделие - В., в представеното по делото становище излага подробни съображения за неоснователност на молбата за отмяна и моли искането да бъде отхвърлено.

Като прецени доводите на молителя и данните по делото, Върховният административен съд, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК.

В началото на изложението следва да се подчертае, че Съдът, сезиран с молба за отмяна, е длъжен да се произнесе само по формулираните от молителя основания и то по начина, по който са формулирани, като не може да преквалифицира искането, но съдът не е ограничен с искането да се отмени посоченото в молбата решение. Може да се отмени решението, което се сочи за правилно, а също така и двете решения, ако и двете са неправилни на едно и също основание /арг. На чл. 244, ал.2, изр. „второ“ от АПК/....