Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Д. Н. Д. от [населено място], против Решение № 5361 от 06.08.2014 г., постановено по адм. дело № 10978/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. изх. № 02-160-6500/15279 от 20.09.2013 г. на вр. изп. дл. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта, в която е обективиран отказ за финансово подпомагане. Представят се писмени доказателства.

В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението по отношение на приетите застъпвания. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, по същество.

Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Н. Д. против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което частично е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за разликата от 5 667. 03 лв. до 8 657. 89 лв. и по НР2 за разликата от 2 933. 90 лв. до 4 482. 30 лв.

Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на

§ 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП...