Образувано е по оспорване от [фирма], [населено място] на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.
В жалбата се съдържат доводи за нищожност на приетите правила, алтернативно за незаконосъобразност. Те се обосновават с твърдения за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при приемането им, нарушение на материалния закон и не неговата цел. Направено е и конкретизиране на отделни разпореди от правилата, чрез аргументи за незаконосъобразност на чл. 3, ал. 4, чл. 9, ал. 1, т. 5, чл. 13, т. 2, чл. 47, ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 51. По изложените съображения в жалбата и представените писмени бележки [фирма], чрез процесуалния си представител моли, обявяването на ПИКЕЕ за нищожни, алтернативно за незаконосъобразни. Претендира присъждане на направените разноски по представения списък.
Към оспорването на основание чл. 189, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) се е присъединил Т. Т. Ч. със съдебен адрес в [населено място], който твърди нищожност на чл. 48 ПИКЕЕ. Счита, че в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предоставена законова делегация на КЕВР за начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия в случаите на установена неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, каквато уредба се съдържа в чл. 1, ал. 1, т. 6 ПИКЕЕ.
[фирма], [населено място] се е присъединило към оспорването като твърди нищожност на чл. 1, ал. 1, т. 6 ПИКЕЕ в частта им, уточнена в предходната жалба, както и на нормите на чл. 47, чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от тях. Прави и алтернативно искане за отмяната на посочените норми като незаконосъобразни.
[фирма], [населено място] също се е присъединило към оспорването на същото правно основание – чл. 189, ал. 2 АПК. В молбата за присъединяване също поддържа нищожност на чл. 1, ал. 1, т. 6, в частта, посочена в предходните две жалби, както и на чл. 47-51 ПИКЕЕ и прави алтернативно искане за обявяването им за незаконосъобразни.
Ответната страна по оспорването – КЕВР, чрез процесуалните си представители взема становище за неоснователност на оспорването. В представени писмени бележки излага аргументи противни на тези на оспорващите, като моли, оспорването да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на оспорването. Прокурорът счита, че с включването в чл. 1, ал. 1, т. 6 ПИКЕЕ на начините на измерване и преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия, КЕВР е разширила приложното поле на предоставената й законова делегация, в сравнение с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Намира, че противоречие съществува и с приетите норми но чал. 48 и 49 ПИКЕЕ, защото в тях е включена безвиновна отговорност на битовите и стопанските потребители на електрическа енергия в противоречие с общия принцип, че отговорността на едно лице може да се ангажира само при наличие на неговото виновно поведение. Предвиждането на безвиновна отговорност е правомощие единствено на законодателя.
Според прокурора с чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ на органите на МВР е въведено задължение, да присъстват при съставянето на констативен протокол, в случаите на установена намеса в измервателната система каквото задължение не съществува в ЗМВР и ЗЕ.
Прокурорът намира, че оспорването на чл. 3, ал. 4, чл. 47, ал. 3, чл. 9, ал. 1, т. 5, чл. 13, т. 2 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ е неоснователно, като излага подробни аргументи в подкрепа на становището си.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира оспорването от страна [фирма] за допустимо. Дружеството притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия и е енергийно предприятие според § 1, т. 24 ДР на ЗЕ, а така също и оператор на преносна мрежа, според т. 34а, б. „а”, поради което има правен интерес от оспорването.
Т. Ч., [фирма] и [фирма] имат качеството на потребители на енергийни услуги според т. 41б от § 1 ДР на ЗЕ, което сочи също на правен интерес от оспорването.
Становището си относно правната същност на приетите и оспорени ПИКЕЕ съдът е изложил в определението си от 19.02.2015 г. Според приетото в него ПИКЕЕ са подзаконов нормативен административен акт, издаден на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Въпреки, че при приемането им като правно основание не е посочен чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ, според който КЕВР приема подзаконови нормативни актове, предвидени в този закон, непосочването му не води до незаконосъобразност на приетите ПИКЕЕ, защото законовата делегация съществува.
Конкретната законова делегация, послужила за приемането на ПИКЕЕ е разписана в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, според която устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправило и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Според чл. 83, ал. 2 правилата по т. 4-6 се приемат от КЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от предприятията и комисията на интернет страниците им. Анализът на посочената нормативна уредба относно правомощието на КЕВР сочи, че приетите от нея ПИКЕЕ не са нищожни, а са издадени по силата на законовата делегация и в съответствие с чл. 2 ЗНА, според който нормативни актове могат да се издават само от органите предвидени в Конституцията или от закон. Безспорно е, че КЕВР е издала оспорените правила в изпълнение на посочената законова делегация в ЗЕ, поради което наведените доводи за нищожност от оспорващите са неоснователни.
Настоящият състав намира, че при приемането на ПИКЕЕ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.
От данните по делото се установява, че на основание § 199, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., според който подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по прилагането на закона се приемат или привеждат в съответствие с този закон в едногодишен срок от влизането му в сила – 17.07.2012 г., председателят на КЕВР е издал заповед № З-Е-116 от 16.05.2013 г., с която е сформирал работна група, която в срок до 3.06.2013 г. да изготви и представи доклад и проект на ПИКЕЕ, да изготви справка за отразяване на постъпилите предложения и становища на заинтересованите лица, а в срок до 8.07.2013 г. да изготви и представи проект на решение на КЕВР за приемане на ПИКЕЕ.
От изложеното следва, че ПИКЕЕ са приети въз основа на императивно законово задължение, визирано в § 199, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ, в предвидения едногодишен срок, от влизането в сила на изменението и допълнението на ЗЕ.
В изпълнение на посочената заповед работната група е изготвила доклад и проект на ПИКЕЕ, който е приет на закрито заседание на КЕВР, видно от извлечението от протокол № 114 от 24.07.2013 г. Същевременно КЕВР е насрочила обществено обсъждане на проекта на ПИКЕЕ на 13.08.2013 г. от 10:00 часа, на което да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на ПИКЕЕ, датата и часът на общественото обсъждане са публикувани на страницата на комисията в Интернет, видно от приложените писмени доказателства от ответната по жалбата страна. Приложени са и поканите до заинтересованите лица, включително и протокола от проведеното обществено обсъждане на 13.08.2013 г. В него са посочени представителите на заинтересованите лица и са отразени изказванията им. Работната група е изготвила доклад по постъпилите становища от заинтересованите лица по предложения проект на ПИКЕЕ, които са дадени в табличен вид – лист 33-74 от приетата административна преписка. В таблицата са отразени предложенията направени от страна на [фирма], наред с останалите предложения, като са посочени мотивите за направените предложения, както и мотивите на КЕВР за приемането или неприемането им.
В резултат на това на закрито заседание на 14.10.2013 г. – видно от извлечението от протокол № 147 на КЕВР са приети и ПИКЕЕ.
От това фактическо установяване следва, че са спазени изискванията, предвидени в чл. 26, ал. 1 и 2 и чл. 28, включително и ал. 3 ЗНА – защото в съгласувателната таблица се съдържат мотивите на КЕВР. Спазени са и разпоредбите на У. правилник на ДКЕВР и на нейната администрация в релевантната му редакция, преди отмяната му, обн. в ДВ, бр. 90/2012 г., отменен обн. в ДВ, бр. 43/2015 г. Поради това твърдението на [фирма], че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при приемането на правилата е неоснователно и недоказано.
Дружеството основава оплакванията си за допуснато съществено нарушение на процедурата при приемането на ПИКЕЕ и с твърдението, че на него не му е изпратен препис от протокол № 147 от 14.10.2013 г., както и мотивите за направените промени в проекта на ПИКЕЕ. Нито в ЗНА, нито в У. правилник на ДКЕВР и на нейната администрация не е въведено изискването за изпращането на препис от протокола за проведеното закрито заседание, поради което и това оплакване е неоснователно. Безспорно е и обстоятелството, че на дружеството не е нарушено правото му на защита, защото то е имало възможност да са запознае както с проекта, да изпрати писмено становище, което е отразено в съгласувателната таблица, а така също и с окончателния вариант на ПИКЕЕ и е упражнило правото си на жалба в пълен обем.
Втората група оплаквания относно допуснатото съществено нарушение на процедурата при приемането на правилата е относно това, че становището на [фирма] и предложенията му за промени в норми от проекта на ПИКЕЕ не са били приети, и това е станало без да са изложени мотиви. От приложената съгласувателна Таблица, в която са отразени не само предложенията, направени от [фирма], но и от другите електроразпределителни дружества, включително и от заинтересовани лица, изпратили писмени становища, чието кратко съдържание е отбелязано, се установява, че и това оплакване е неосноватлно. В правомощието на КЕВР при упражняване на оперативната си самостоятелност е да приеме или не предложенията, да измени въз основа на писмените становища текстове от проекта, да отмени част от тях, като те отпаднат в окончателния вариант. В последната колона от съгласувателната Таблицата са изложени и мотивите на КЕВР. Упражняването на това правомощие от страна КЕВР, не представлява съществено нарушение на процедурата при приемането на ПИКЕЕ. В тази връзка следва да се приемат и за неоснователни твърденията на дружеството свързани с промяната на част от нормите на проекта на правилата, които са обявени за обществено обсъждане.
По твърденията за незаконосъобразност на норми от ПИКЕЕ:
Оспорва се чл. 3, ал. 4, според който периодичността на отчитане на количествата активна и реактивна електрическа енергия във всяко място на измерване е най-малко веднъж месечно, като периодът не може да е по-дълъг от 31 дни. Дружеството твърди, че нормата е незаконосъобразна, защото с въвеждането й не са предвидени разходите, които то ще направи при отчитане на електрическата енергия в почивните и празнични дни, като тези разходи не били предвидени като необходимо присъщи при ценообразуването. Анализът на нормата сочи, че с нея е определен минимален срок в рамките на максималния, в който задължението за отчитане трябва да се изпълни, а този срок не може да е по-дълъг от 31 дни. Как дружествата ще определят периодичността на отчитането и в какви дни, е предоставено на собствената им преценка. В нормата е посочено, че този период не може да е по-дълъг от 31 дни. [фирма] неправилно тълкува разпоредбата, защото приема, че периодичността на отчитането е през 31 дни. Такъв извод не може да се направи от граматическото и логическо тълкуване на нормата, поради което това твърдение е неоснователно. В тази връзка следва да се посочи, че заключението на вещото лице по поставените от дружеството задачи 1 и 2 са неотносими към предмета на спора и не следва да се обсъждат.
Оспорва се и чл. 9, ал. 1, т. 5, според която операторът на преносната мрежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа система за търговско измерване, регистриране и предаване на данни в случаите, когато се измерва енергията за собствени нужди на подстанции високо/средно напрежение, при които трансформаторите за собствени нужди са преди границата на собственост на уредбите на преносната и разпределителната мрежа. Дружеството твърди, че с тази норма се преуреждат предходни негови права, като му се вменява в задължение да заплаща цената на тези съоръжения, както и да заплаща консумираната от електропреносното предприятие ползана електрическа енергия за собствени нужди. Ползваната енергия за собствени нужди се изтегляла от електроразпределителната мрежа на 20 kV. За тези количества за собствени нужди преносното предприятие трябвало да заплаща консумираната енергия от електроразпределителната мрежа, включително и цена за достъп до нея.
Това твърдение е невярно, защото на първо място се отнася до задължение за преносното предприятие, каквото [фирма] не е. Нормата се отнася до оператора на преносната мрежа и с нея не се създават задължения за оператора на електроразпределителната мрежа. На следващо място трябва да се посочи, че монтирането на системата за търговско измерване от преносното предприятие е преди границата на собственост с разпределителното предприятие, с което не се нарушава лицензионната територия на жалбоподателя. Освен това се касае за система за търговско измерване, а не за отчитане на количеството електрическа енергия за собствени нужди. На последно място в т. 5 е уточнено, че това са случаите на измерване на енергия за собствени нужди на подстанции високо/средно напрежение, при които трансформаторите за собствени нужди са преди границата на собственост на уредбите на преносната и разпределителната мрежа.
От заключението на вещото лице, по т. 3 от поставените задачи от разпределителното предприятие, се оставя с впечатлението, че преносното предприятие, което е собственик на средствата за търговско измерване, с тях измерва и количеството електрическа енергия, използвана за собствени нужди, от трансформаторите на електрическата подстанция. В заключението се обяснява, че отчетената от преносното предприятие, каквото е [фирма], електрическа енергия за собствени нужди, измерена с техен електромер, монтиран на трансформаторите за собствени нужди на електрическата подстанция, се приспада в ежемесечния протокол от отчетените преминали количества на търговския електромер на подстанцията, който е монтиран на страна средно напрежение на силовите понижаващи трансформатори в подстанцията, като по този начин се нарушавали два принципа, посочени в заключението, а това от своя страна будило съмнение в достоверността на отчетите. Посочената част от заключението на вещото лице не следва да се възприема, защото принципите на измерването, изискванията към измервателните системи, данните от измерването и проверката на измервателните системи са доразвити в съответните раздели V, VІІ и VІІІ от ПИКЕЕ. Употребеното понятие „измерване” има легална дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ПИКЕЕ. Според нея „Измерване” означа регистриране на произведената или употребена активна и реактивна електрическа енергия. Този начин на отчитане на потребяваната за собствени нужди енергия от страна на преносното предприятие не води до незаконосъобразност на чл. 9, ал. 1, т. 5 ПИКЕЕ, тъй като с правилата е дадена възможност за монтиране на контролни електромери между различните мрежови оператори. Освен това с чл. 10 ПИКЕЕ е въведено задължение за оператора на съответната мрежа да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване.
Оспорва се и чл. 13, т. 2, б. „а”, в която е посочено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната към електроразпределителната мрежа мястото на измерване при собственост на уредбата на оператора на преносната мрежа е на страната на средно напрежение на понижаващ трансформатор 110 kV/СрН. В жалбата се твърди, че при този начин на измерване на постъпилата енергия от електропреносната в електроразпределителната мрежа, чрез преминаване и трансформация през собствени съоръжения на оператора на преносната мрежа, загубите от трансформация остават за сметка на оператора на електроразпределителната мрежа.
Според заключението на вещото лице в отговорите му на задачи № 4 и 5 в т. 2 на чл. 13 ПИКЕ са посочени три места на измерване на електрическата енергия, като второто и третото са последователни на първото. В заключението се сочи, че преносното предприятие в този случай дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която цена се изчислявала в зависимост от измерванията с електромери, собственост на преносното предприятие, което отново поставяло под въпрос достоверността им. Вещото лице уточнява, че с чл. 13, т. 2 би следвало да се определи къде е мястото на предаване на електрическата енергия от преносното на разпределителното предприятие. В заключението е конкретизирано, че подстанцията на [фирма] не е клиент на разпределителната мрежа, нито консумира електрическа енергия от разпределителната мрежа за собствени нужди. Тази енергия за собствени нужди се получавала от преносната мрежа. Проблемите според вещото лице са в неследеното на реактивната енергия консумирана или отдавана от подстанцията за собствена нужда, която не се отчита и не се приспада от общата преминала енергия. Освен това намира, че разпоредбата не е съобразена с чл. 28, чл. 29 и чл. 30, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи, издадена от КЕВР, обн. в ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. и в сила от същата дата.
Изводите на вещото лице не сочат на незаконосъобразност на оспорената разпоредба, още повече че няма как ПИКЕЕ, приети на 14.10.2013 г. и в сила от 16.11.2013 г. да са съобразени с неиздаден подзаконов нормативен административен акт, поради което и твърдението на [фирма], че чл. 13, т. 2, б. „а” ПИКЕЕ е незаконосъобразна е неоснователно. Твърдението е голословно и обосновано единствено с обстоятелството, че ползваната енергия за собствени нужди от преносното предприятие, оставала за сметка на електроразпределителното. Няма конкретизиране каква е незаконосъобразността, на кой по-висш по степен нормативен акт противоречи сочената разпоредба.Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че чл. 13, т. 2 ПИКЕ сочи на мястото на предаване на електрическата енергия от преносната на разпределителната мрежа, а не и на начина на измерване на електрическата енергия. Изискванията към измервателните системи са предмет на текстовете в раздел V от ПИКЕЕ. В чл. 17 са изброени пет вида измервателни системи в зависимост от напрежението и предоставената мощност. Посочен е и вида на средствата за търговско измерване според принципа им на действие, както и начинът на търговското измерване на електрическата енергия. Установени са изискванията към измервателните системи, които трябва да отговарят на изискването за обща точност – дадено в Приложение към чл. 19, ал. 2, чл. 23, ал. 1, чл. 34, чл. 43, ал. 2 и 3 и чл. 45 ПИКЕЕ. Освен това е посочено, че данните от измерването, съхранявани в измервателната система са защитени от собственика на измервателната система - чл. 30. Мястото на измерване и всички прилежащи елементи на измервателната система, трябва да бъдат ясно определени и записани в регистъра на измервателната система – чл. 31, ал. 1, без изключението. Предвиден е и регистър на измервателната система – раздел VІ, данни за отчитане на измерването в това число и проверка на измервателните системи. Отделни текстове от ПИКЕЕ не могат да се тълкуват самостоятелно и изолирано от останалите текстове от правилата, защото принципите са развити в отделните раздели По този начин отделните текстове от правилата гарантират изпълнението на принципите, заложени в самите правила.
Предмет на оспорването е и чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 47 е пряко свързана с въведеното изискване за проверка на измервателните системи. Проверките биват два вида: за съответствието с изискванията на правилата, това са проверките за обща точност в съответствие с приложението, и технически проверки на място. Безспорно е, че проверката трябва да бъде материализирана, като общоприето е това да става в констативен протокол, съставен от оператора на съответната мрежа, който е и собственик на измервателната система или на средствата за търговско измерване. В чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ е указан начинът на подписване на констативния протокол, съставен в отсъствието на клиента или на негов представител или на отказа му да подпише съставения констативен протокол. Чл. 47 не е нищожен както се твърди, защото в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в обхвата на законовата делегация е включено и „…за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия…” Установяването на тези случаи е предмет на уредбата на чл. 47 ПИКЕЕ. В този текст е посочен начинът на обективиране на проверката и достигане на резултата от нея до ползвателя на електрическата енергия. Подписването на констативния протокол, в който са материализирани резултатите от извършената проверка и достигането му до знанието на ползвателя на електрическата енергия, не води до незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Напротив, тя е гаранция за обективност на извършените действия по начин, който дава възможност на страната, която не е съгласна с констативния протокол да защити правата си.
Разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Те са посветени на начинът на определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при установена неточност вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се установява, че такова правомощие не е делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя е излязла извън делегираната й компетентност.
Съгласно чл.7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен. Като подзаконов акт по неговото прилагане с правилата може да се урежда само материята, за която е предвидено да бъдат издадени - чл.12 ЗНА. Не е допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен акт.
Тези текстове издадени без право на делегация са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 12 ЗНА.
С оглед на изхода на спора искането за присъждане на направените разноски от [фирма] следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК. От представения списък на разноските и приложените доказателства по делото, установяващи заплащането им е видно, че за държавни такси жалбоподателят е заплатил 70 лв., за вещо лице е внесъл депозит в размер на 1200 лв. и по договора за правна защита и съдействие са заплатени по банков път 18 000 лв. Същевременно процесуалният представител на ответната страна е направил възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира възражението за основателно, като с оглед на фактическата и правна сложност на спора по договора за правна защита и съдействие и осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя се следва възнаграждение в размер на 3000 лв. КЕВР следва да заплати разноски в размер на 4270 лв.
Претенцията за разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна на КЕВР с оглед на изхода на спора – частична основателност на жалбата, респективно частична неоснователност, следва да се уважи в размер на 300 лв., предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които да се заплатят от страна на [фирма].
По изложените съображения и на основание чл. 196 във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК и във връзка с чл. 7, ал. 2 и чл. 12 ЗНА настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник” бр. 98 от 12.11.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбите в останалата им част.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 4270 (четири хиляди двеста и седемдесет) лева.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски за юрисконсулт в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.