Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 391 от 27.06.2014 г., постановено по адм. дело № 158/2014 г. по описа на Административен съд [населено място] /АС/. С решението съдът е осъдил Гимназия „И. С. А.” [населено място] да заплати на А. В. П. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменения незаконосъобразен акт – Заповед № 325/28.04.2005 г. на директора на Гимназия „И. С. А.”.

Първата касационна жалба е подадена от А. В. П., с която се обжалва решението като неправилно и се иска уважаване на исковата претенция в пълен размер от 5000 лева.

Втората касационна жалба е подадена от Гимназия „И. С. А.”, представлявана от адв. М. с която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като се иска отмяната му и отхвърляне на иска. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по касационна жалба на А. В. П. – Гимназия „И. С. А.”, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба на Гимназия „И. С. А.”.

Ответната страна по касационна жалба на Гимназия „И. С. А.” – А. В. П., в писмен отговор, изразява становище за недопустимост на касационната жалба като подадена след преклузивния 14-дневен срок и алтернативно за неоснователност на същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба на А. В. П. за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Касационната жалба на Гимназия „И. С. А.” [населено място] е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК и следва да бъде оставена без раз-глеждане, а образуваното по нея съдебно производство се прекрати. Видно от приложеното по делото съобщение обжалваното решение е връчено на Гимназия „И. С. А.” [населено място] на 03.07.2014 г. чрез директора на гимназията, а касационната жалба е подадена на 25.07.2014 г. По делото липсват данни за подаването и по пощата, поради което се явява просрочена и следва да бъде осдтавена без разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба на А. В. П. се явява неоснователна.

Производството е образувано по предявен от А. В. П., иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Гимназия „И. С. А.” за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева. Претендираното обезщетение е за неимуществени вреди изразяващи се в психо-емоцинален стрес, депресия, болка, обида и страдание вследствие на издадена незаконосъобразна Заповед № 325/28.04.2005 г. на директора на Гимназия „И. С. А.”, с която е разпоредено внасянето до 05.05.2005 г. на сумата от 800 евро - такса за една учебна година като ученик в дневна форма на обучение за завършване на X.-клас.

Административен съд Пазарджик след събиране на надлежни доказателства и изслушване на свидетели е приел исковата претенция за частично основателна и е присъдил обезщетение на А. В. П. в размер на 1000 лева ведно с лихви, като за горницата до 5000 лева иска е отхвърлен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за частична основателност на исковата претенция, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.

В конкретния случай АС [населено място] правилно е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на Гимназия „И. С. А.”. Във връзка с размера на определеното обезщетение, първоинстанционния съд основателно е намалил същото съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) /ЗЗД/. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно параграф 1 ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди предпоставя преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Справедливо обезщетяване по смисъла на цитираната норма означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице от незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Първоинстанционния съд правилно и обосновано на доказателствата е присъдил обезщетение в размер на 1000 лева като е съобразил конкретните обстоятелства по делото.

Предвид изложеното, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: О. Б. Р.

касационната жалба на Гимназия „И. С. А.”.гр.П. срещу решение № 391/27.06.2014 г.

постановено по адм. д. № 158/2014 г. на Административен съд [населено място]. ПРЕКРАТЯВА

производството по адд№10324/2014 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391/27.06.2014 г.

постановено по адм. д. № 158/2014 г. на Административен съд [населено място].

Решението с характер на определение подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в частта с която е оставено в сила решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение: