Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП против решение № 5112 от 23.07.2014 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10801/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/17.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден в обжалваната част от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С. при ЦУ на НАП с решение № 1733/10.10.2013 г.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според твърденията на касатора в касационната жалба преките доставчици са представили в хода на ревизията поисканите им доказателства във връзка с оспорените доставки към ревизираното дружество - процесните фактури, търговски документи и приемо-предавателни протоколи, в които е посочен търговски обект, от който се доставя и в който се приема стоката, рег. номер на транспортното средство, имената на лицата, предали и приели стоките, счетоводни документи, договори за доставка на стоки и за наем на хладилен склад /влог на стоки в хладилен склад/, удостоверения за регистрация на обектите, банкови извлечения, фискални бонове и свидетелства за регистрация на касов апарат, писмени обяснения, в т. ч. относно транспорта, доказателства за предходни доставки. Всички тези документи обаче не установяват механизма на извършването на доставките в неговата цялост. Предходните доставчици /с изключение на [фирма] и [фирма] и [фирма]/ не са представили поисканите им документи. На някои от тях са извършени ревизии, приключили с РА, установяващи задължения в големи размери. Доколкото преките доставчици твърдят, че са доставили на ревизираното дружество именно стоките, получени от изброените доставчици, недоказването на факта на получаването на тези стоки означава, че преките доставчици не са разполагали с тях и няма как да са предали фактически така придобитите стоки на [фирма]. Другото основание, според касатора, на което следва да се откаже правото на приспадане, е недоказването на начина на транспортиране на стоките до производствената база или друг търговски обект на [фирма]. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. Б и заявява претенция за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № [ЕГН]/17.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден в обжалваната част от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С. при ЦУ на НАП с решение № 1733/10.10.2013 г., с който на ревизираното дружество [фирма] е определено задължение за ДДС и лихви за данъчните периоди м. април, м. май, м. юни, м. август и м. септември 2011 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 вр. чл. 6 по 16 фактури, издадени от [фирма], и 15 фактури, издадени от [фирма], с предмет на доставките пилешко и свинско месо.
АССГ е обсъдил подробно в мотивите на своето решение множеството събрани писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ и е обосновал извод за незаконосъобразно отказано право на приспадане с РА с мотиви за липса на доставки. Решението на съда е валидно и допустимо. Не се твърдят от касатора допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата касационна инстанция намира, че същото е постановено при спазване на материалноправните законови разпоредби.
Не се оспорва от касатора, видно от съдържанието на касационната му жалба, а и се установява от доказателствата по делото, обсъдени в мотивите на решението на решаващия орган, потвърждаващо РА, и в Р. доклад /РД/, че от страна на преките доставчици [фирма] и [фирма] са представени на ревизиращите органи в хода на двете ревизионни производства поисканите им документи във връзка с доставките от тях на ревизираното дружество по издадените фактури. Установено е, че дружеството – доставчици осъществяват дейността си, свързана с търговия на едро на месо в регистрирани по чл. 12 от Закон за храните /ЗХ/ обекти. Представени са удостоверения от ДСВСК за ползването на тези обекти от доставчиците като наематели. В съответствие с изискването на чл. 245 от ЗВМД (ЗАКОН ЗЗД ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) /ЗВМД/ при транспортирането им храните от животински произход са придружени от търговски документи, в които е вписан вет. рег. нмер на обекта, от който произхождат - обекти на [фирма] в [населено място], [улица] /бивша „Първа българска армия“/ и [фирма], находящ се в [населено място], общ. Н. И, [улица], които дружествата – доставчици ползват по силата на представените договори. От доставчиците са представени и фактури за платен наем, систематизирани от вещото лице в изготвените от него таблици на стр. 7 и стр. 8 от заключението. В търговските документи и приемо-предавателните протоколи се съдържат данни за произход на стоката /рег. номер на производител в страна членка на ЕС/, партида, количество, рег. номера на транспортните средства, подписи на лицата, предали и получили стоките.
По отношение на ревизираното дружество е установено в хода на ревизията, че също осъществява производствената си и търговска дейност в регистрирани по специалните закони /ЗХ и ЗВМД/ обекти – предприятие за преработка на бели меса в [населено място], складово помещение и търговски обект в [населено място] и магазин и складова база в [населено място]. От ревизираното дружество е представена контролна карта за прием на месо, което се влага в производството. В нея във връзка с всяка доставка се вписва дата, доставчик, вид суровина, количество, държава на произход, партиден номер, вет. рег. номер на доставчика, номер и дата на търговския документ, маркировка, срок на годност, температура, транспортно средство, подпис на отговорното за приемането лице, попълнило картата. Вещото лице по назначената ССЕ е проследило и съпоставило вписаните в контролната карта данни и тези по фактурите и транспортните документи в изготвена от него таблица като приложение към заключението и е установило пълното им съответствие. Получените суровини са изписвани аналитично и количествено от съответните материални сметки. Вещото лице е проследило конкретните счетоводни записвания по съответните счетоводни сметки 6014 „Разходи за суровини за производство“, 3021 „Суровини за производство“, 6111 „Разходи за производствена дейност“. Произведената готова продукция е отразена счетоводно по нейната фактическа себестойност чрез съответните счетоводни записвания по счетоводни сметки 3031 „Продукция ВП Р.“ и 6111 „Разходи за производствена дейност“. Продукцията, която е реализирана, се отразява като намаление по кредита на сметка 3031 „Продукция“ срещу дебитиране на счетоводна сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“. Счетоводството на ревизираното дружество осигурява проследяемост на придобитите количества стоки по фактури през процеса на производство на готов продукт по асортименти, което е отразено и в оборотната ведомост за произведена и продадена готова продукция, както и проследяемост на реализацията на готовия продукт /по партиден номер, дата на заготовка/. Партидният номер означава съгласно процедурата на дружеството дата на протокола за производство /заготовка/. В графа материали към „Справки партиди“ се осигурява информация за вложените материали, а от самата справка се проследява реализираната готова продукция по клиенти, продадено количество и номер на търговския документ. Вещото лице е дали заключение относно притежаваните от дружеството Д. и персонал във връзка с производствената му дейност, както и за реализираните приходи от продажба на готова продукция, в която е вложено полученото пилешко месо. Закупената стока свинско месо е предназначена за следващи облагаеми доставки. Счетоводно получаването на свинско месо се отразява по дебита на сметка 304 „Стоки“. Вещото лице дава заключение за осъществени облагаеми доставки от ревизираното дружество, реализирани и осчетоводени приходи от тях.
Вещото лице по назначената ССЕ е извършило проверка и на счетоводствата на двамата доставчици. Установило е, че те са отразили счетоводно доставките към тях по съответните фактури, издадени от посочените доставчици, изброени в заключението. Разполагали са по счетоводни данни с необходимите количества от съответните видове артикули, необходими за доставките към [фирма]. Плащанията от [фирма] са извършени по банков път видно от представените по делото банкови извлечения от [фирма] и [фирма]. По пет от фактурите към [фирма] и по две от фактурите към [фирма] плащанията са в брой. Информацията е представена в заключението в табличен вид. В таблици са отразени номера на фактурите и дати на фактурите, стойност, дата на плащане, платена сума. Счетоводно фактурите, издадени на [фирма], са намерили отражение по съответните счетоводни сметки в счетоводствата на доставчиците /702 „Приходи от продажби на стоки“, 4532 „Начислен данък по продажбите“, 411 „Клиенти“, партида [фирма]/.
С оглед изложеното законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че така представените писмени доказателства и ССЕ установяват осъществяването на доставките от преките доставчици към [фирма] и използването на стоките от [фирма] в производствената му дейност, съответно за осъществени облагаеми доставки от него към трети лица. При наличие на доказателства за изпълнението на тези две условия правото на приспадане на получателя следва да бъде признато /решение на С. от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, „Б.“ т. 31/.
Според приетото от С. в редица негови решения, постановени по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на Директива 2006/112 относно признаване правото на приспадане, това право не може да бъде отказано поради извършени нарушения от издателя на фактурата или някой от неговите доставчици без да е доказано въз основа на обективни данни, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обоснова правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или друг стопански субект по веригата от доставки, особено когато сделката, с която се обосновава правото на приспадане е извършена видно не само от фактурите, но и от другите представени документи към тях, както в конкретния случай, и когато не се твърди и не се установява от данните по делото жалбоподателят лично да е извършил неправомерни действия - представяне на неверни декларации, използване и изготвяне на неверни фактури и пр. /в този смисъл решение на С. от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 т. 1 от диспозитива вр. т. 44 от решението/. В случая такива неправомерни действия не се установява да са извършени и от преките доставчици. Поради това неправилно и незаконосъобразно органите по приходите са се позовали на ненамирането на предходни доставчици на преките и непредставяне от тяхна страна на поисканите им документи, за да откажат да признаят правото на приспадане на ревизираното дружество.
Независимо от това принципно положение с оглед изчерпателност и прецизност следва да се посочи, че видно от данните в РД в хода на ревизията са установени предходните доставчици на [фирма] и по 10 от издадените на [фирма] фактури предходен доставчик на прекия е [фирма]. Не се оспорва според изложеното в касационната жалба от касатора, че в хода на ревизията този доставчик е представил поисканите му документи – фактури, издадени на [фирма], придружени с търговски документи, фактури от предходен доставчик – [фирма], извлечения от разплащателните сметки, установяващи плащания от [фирма] към [фирма], както и плащания от [фирма] към [фирма]. Установено е включване на фактурите в дневниците за продажби и справките-декларации. [фирма] представя удостоверение за вписване в списъка на наемателите – търговци на склад за съхранение и търговия на едро с храни от животински произход и фактура за платен наем по представен договор за наем с [фирма]. По отношение на [фирма] също е установено от ревизиращия екип включване на фактурите, издадени на [фирма], в дневниците за продажбите и в справките-декларации, както и че доставените по тези фактури стоки са от В.. Независимо от изложеното органът по приходите е отказал да признае на ревизираното дружество правото на приспадане и по тези 10 фактури.
По фактурите, издадени от [фирма], на жалбоподателя, също са установени предходните доставчици. Двама от тях са представени поисканите им документи. От предходния доставчик [фирма] е представена фактура и ЧМР, установяващи В., както и други документи /за плащане, за протоколи за самоначисляване на ДДС, трудови договори, в т. ч. с лица, назначени като шофьори, свидетелства за регистрация на МПС и счетоводни документи/. От предходния доставчик [фирма] също са представени 5 фактури, издадени на [фирма], фактури от предходни доставчици и банкови платежни документи. Независимо от това органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на ревизираното дружество и по шестте фактури, издадени от [фирма], по които предходните двама доставчици са представили поисканите им документи.
Относно доказателствата за транспортиране на стоките до обекти на ревизираното дружество: Регистрационните номера на транспортните средства са вписани в търговските документи и приемо-предавателните протоколи, а също така и в контролна карта за прием на месо, водена в производствения цех на ревизираното дружество. Представени са от ревизираното дружество доказателства за наличие на собствени транспортни средства /хладилни товарни автомобили/ и пътни листи, проверени и от вещото лице и съпоставени с фактурите в табличен вид на стр. 16 от неговото заключение. Счетоводно са отразени разходи за гориво. От поименните разчето-платежни ведомости се установява, че лицата, вписани като шофьори в пътните листове, са назначени като такива въз основа на сключените с [фирма] трудови договори. По останалите фактури, според дадените обяснения от ревизираното дружество и от неговите доставчици, в изпълнение на договореното в чл. 9 от договорите за доставка транспортът е за сметка на доставчиците и е включен в цената на стоката. Собствениците на транспортните средства и превозвачите по голямата част от фактурите са установени в хода на ревизията, видно от изготвените таблици в РД. Обстоятелството, че [фирма] е отрекъл да е извършвал транспортни услуги с получател [фирма] е обяснимо именно с това, че транспортът не е за сметка на това дружество, а за сметка на неговия доставчик. По аналогичен начин стои въпросът и с [фирма]. О. [] самият орган по приходите е констатирал грешка при посочването му, доколкото товарният автомобил, който е вписан в документите, е собственост на [фирма]. От така изложените факти следва извод, че е установено още в хода на ревизията от кого и с какви транспортни средства е извършено транспортирането на стоките до обект на ревизираното дружество. Независимо от това следва да се отбележи, че според решението на С. от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 обстоятелството, че издателят на фактурите не е притежавал подходящо за доставката на стоки превозно средство и не е представил документи за платена превозна цена, както и че не притежава посоченото във фактурите количество стоки /т. 19/ не е основание за непризнаване на правото на приспадане на получателя освен не са налице обективни данни за извършени нарушения или измама от страна на издателя на фактурите, с които получателят е разполагал /т. 2 от диспозитива/.
С оглед на така изложените съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 5112 от 23.07.2014 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 10801/2013 г. ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за касационното производство в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/. Решението не подлежи на обжалване.