Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителният директор на ДФЗ – РА, чрез пълномощника му юрк. Д. К., срещу Решение № 1694 от 17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10639/2013 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска ес отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Вълка В. Т. не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. № 02-1600-6500/13842 от 14.09.2013 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ-РА.

За да отмени акта съдът е приел за установено, че Вълка Т. е земеделски стопанин с У. 219495 и стопанисваната от нея земеделска площ е включена в системата за идентификация на земеделските парцели. По схемата НР1 на 27.06.2008 г. са й били изплатени 513. 98 лева. Тъй като не е спазила поетото задължение за извършване на земеделска дейност в съответния район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане административният орган е издал оспорвания административен акт.

Съдът, въз основа на анализа на събраните доказателства и приложимата нормативна уредба е извел извод за неправилно прилагане на материалния закон при следните съображения: По силата на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1698/ 2005 г.

на Съвета, Европейският фонд за развитие на селските райони...