Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К. Г. М. срещу решение №2706 от 11.12.2014 г. по адм. д. № 2985/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е

отхвърлена подадената от него жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0239-000102 от 06.10.2014 г. на началник РУП А., с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че е доказан отказът на водача да бъде тествен за алкохол с техническо средство, което е основание за налагане на мярката. Според жалбоподателя липсва подпис на свидетел, който да удостовери отказа на нарушителя да получи акта за установяване на административно нарушение. Доведеният от него свидетел заявил, че полицаите не са го тествали за алкохол, казали, че ще го пратят на кръвна проба, не му дали талон, не съставили акт. Счита, че след като е издаден талон за медицинско изследване полицейските органи е следвало да съпроводят нарушителя до лечебното заведение и там да се констатира на място отказа му да даде кръв и тогава да се отнеме свидетелството за правоуправление. Този отказ не се доказвал с докладна записка, която е съставена след отнемане на свидетелството за управление. Твърди, че талонът за медицинско изследване не му е връчен. Отнемането на свидетелството за правоуправление е извършено на мястото на нарушението на 06.10.2014 г., а заповедта за налагане на мярката е връчена на 19.10.2014 г. В заповедта не е ясно за какаво нарушение е отнето свидетелството за упарвление на МПС заради отказ да бъде тестван с дрегер...