Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", [населено място], срещу решение №452/10.03.2015 г. по адм. д. №2483/2014 г. на Административен съд Бургас. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му, постановяване на ново решение по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- Р. И. Р. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № Р-02-1400935-091-01/09.09.2014 г., издаден от началник-сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 328/21.11.2014 г. на касатора, с който на Р. И. Р. са установени дължими задължения за 2008 г. както следва: вноски за фонд ДОО за самоосигуряващи се в размер на 3 057, 28 лв. главница и лихва от 2 945, 48 лв; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се в размер на 1 0791 04 лв. главница и лихва от 624, 83 лв. и вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се в размер на 899, 20 лв. и лихва от 866, 30 лв.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Ревизията е протекла по особения ред -чл. 122 ДОПК, след наличие на данни по чл. 122, ал.1, т. 2 и 7 ДОПК-данни за укрити доходи или приходи и декларирани и/или получени приходи, които не съответстват на финансовото състояние на ревизираното лице за ревизирания период. Според съда нормата на чл. 122 ДОПК е материалноправна, с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, поради...