О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3293
гр. София, 24.06.2025 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВАкато изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 1272 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Х. М., против решение № 1379 от 14.11.2023 г. по гр. дело № 2019/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260076 от 03.04.2023 г. по гр. дело № 7617/2020 г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявения от него против Д. И. И. иск по чл. 109 ЗС.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Аргументира посочените касационни основания с неправилно изведени от въззивния съд изводи поради несъобразяване с установеното от заключението на съдебно-техническата експертиза приобщаване на пространство от фоайе, представляващо обща част на сградата, и поддържането на противоправното състояние от ответника, препятстващо упражняването на правото му на собственост в пълен обем. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Формулира следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с тълкувателната и казуална практика на ВКС: 1. Допустимо ли е съдът да мотивира решението си единствено на гласни доказателства, когато законът изрично е предвидил изискване за писмен акт или официален документ; 2. Длъжен ли е решаващият...