№ 650

гр. София, 06.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. С. ЧЛЕНОВЕ: М. Х.

АНЕЛИЯ ЦАНОВАкато разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 4155 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П. АД, чрез адв. Н. Б., срещу въззивно решение № 1040 от 02.08.2022 г. по в. гр. д. № 739/2022 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 3768 от 07.08.2020 г. по гр. д. № 19428/2019 г. на Районен съд – Варна и предявеният от Б. Д. Д. против „Енерго – П. П. АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен за сумата над 2915,01 лв. до 6723,26 лв., вследствие неправомерно извършена корекция на сметка за потребена енергия за периода 26.10.2017 г. – 25.10.2018 г. за обект с адрес в обл. *, [населено място], ул. „*“ № 2. Въззивното решение в отменителната част, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата от 2915,01 лв., е влязло в сила като необжалвано.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено точно количеството електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.)?“ – по поставения въпрос касаторът поддържа наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III г. о., решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2013 г. на II т. о. и решение № 60116 от 17.02.2022 г. по т. д. № 971/2020 г. на II т. о.; 2/ „Предпоставка ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точният времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“; 3/ „Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 от ЗЗД?“ – по втория и трети въпрос жалбоподателят обосновава наличието на специалното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага съображения, че обжалваното решение е резултат от неточно тълкуване на нормата на чл. 183 ЗЗД, поради което със същото се нарушава прокламираният в чл. 5 ГПК принцип на законност. В изложението се твърди още и наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на обжалваното решение. Касаторът се обосновава с доводи, че нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната си жалба е твърдял, че начисленото количество ел. енергия е реално доставено за период от една година, поради което въззивният съд е постановил акта си въз основа на обстоятелства, които не са твърдени от страните.

Ответната страна Б. Д. Д., чрез адв. С. А., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, а обективно кумулативно съединеният с него акцесорен иск – в разпоредбата на чл. 86 ЗЗД. Посочил е като безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в договорни отношения за доставка на електроенергия за периода на извършената корекция на сметката. Намерил е, че от съдържанието на КП № 1105139/25.10.2018 г. се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищеца в присъствието на представител на абоната било установено наличие на показания от 28 296 кВТч по тарифа 1.8.3 и от 007133 кВтч по тарифа 1.8.4, поради което електромерът е свален за извършване на експертиза от БИМ като е поставен в индивидуална опаковка с пломба № 507030. Съдът е посочил още, че от КП № 2265/30.09.2019 г от БИМ се установява, че липсвали механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на електромера се установило, че при продължително включване отчитало без грешка. При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера; в Тарифа ТЗ имало записани 028296, 9 кВтч и 007133, 9 кВтч – записани в Т4, която не била визуализирана на дисплея. Като крайното заключение е било, че електромерът не съответства на техническите характеристики, отговарял на изискванията за точност при измерване на СТИ.

Въззивният състав е отбелязал още, че по делото е представено становище за начисляване на ел. енергия към КП № 2265/30.09.2019., съгласно което за клиентския номер на ищеца е начислена допълнително общо количество ел. енергия в размер на 35429 кВтч за периода от 26.10.2017 г. - 25.10.2018 г. Процесното количество ел. енергия е било остойностено за сумата от 6723, 26 лв., за която е била издадена ф-ра № [ЕГН]/8.10.2019 г., представляваща левовата равностойност на начислена за процесния електромер ел. енергия за периода: 26.10.2017 г - 25.10.2018 г.

Съдът е констатирал, че според заключението на в. л. инж. З. се установява, че процесният електромер е бил метрологично точен към датата на извършване на проверката. С оглед извършеното вмешателство в програмните параметри на СТИ са били налице техническите предпоставки за прилагането на чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1. 3 от 28296 кВтч и в регистър 1. 4 в размер на 7133 кВтч било преминало през СТИ. Равностойността му е определена съобразно определените от ДКЕВР цени.

С оглед допуснатата нова СТЕ от въззивната инстанция, въз основа на неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено заключение на в. лице е направен извод, че фактурираното като консумирано за едногодишен период количество ел. енергия от общо 35 429 кВтч, натрупано в скрития регистър, реално не би могло да бъде консумирано за период от една година, а за много по – продължителен. Съгласно заключението при липсата на данни за началния момент на параметризация /при този вид СТИ не може да бъде установена/, то следва да се мисли, че това е дата, близка до датата на монтажа и до датата на демонтажа на въпросното СТИ. Така максималното количество ел. енергия, което би могло да се натрупа в скрития регистър за период от една година, възлиза на 15361 кВтч, което остойностено по определените от КЕВР цени за технологични разходи, действали за този период, възлиза на 2429, 18 лв, върху която сума следва да се начисли ДДС в размер на 485, 84 лв или общият сбор е равен на 2915, 01 лв.

Предвид дадените от ВКС задължителни указания относно приложимите материалноправни норми, въззивният съд е стигнал до извода, че искът е доказан до горепосочения размер за фактурирания едногодишен период.

С оглед изложеното съдът е намерил, че предявеният отрицателен установителен иск е частично неоснователен до посочения размер на 2915,01 лв. за процесния едногодишен период от 26.10.2017 г. – 25.10.2018 г., като е основателен за разликата над тази сума до общо претендираната от 6723,26 лв., за която е била издадена фактура за едногодишен период.

Поради частично съвпадащи крайни правни изводи, въззивният съд е отменил частично постановеното от ВРС решение и вместо него е отхвърлил предявеният отрицателен установителен иск до горепосочената сума от 2915, 01 лв. За разликата над нея до размера от 6723,26 лв. предявеният отрицателен установителен иск е уважен като основателен и в тази част първоинстанционното решение е потвърдено.

При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Поставените от касатора в изложението три въпроса обобщено се свеждат до въпроса дали при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, крайният снабдител следва да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период по чл. 50 ПИКЕЕ (отм.)? Този въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда, но не е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В практиката на ВКС се приема, че при липса на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената енергия, измерена от СТИ, но неотчетена поради софтуерно въздействие върху него, приложима е разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД. В този случай, за потребителя/купувач не възниква отговорност за вреди, а задължение за заплащане стойността на цялото реално доставено и потребено от него количество енергия /чл. 220, ал. 2 от ЗЗД/. В тежест на доставчика/продавач е да изложи твърдения и да докаже реалната доставка и периода на осъществяването й. Предметът на производството се определя от въведените от страните твърдения. С оглед на това и при твърдения, че процесното количество доставена, но неотчетена енергия е потребено от абоната/ищец в рамките на посочения във фактурата едногодишен срок, респ. при спор относно възможността това количество да се разходва от абоната в рамките на този срок, съдът следва да се произнесе по въведените в производството възражения и твърдения, като следва да определи размера на неотчетеното количество ел. енергия преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК (вж. – решение № 50271/21.02.2023 г. по г. д. № 4931/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 50015/07.02.2023 г. по г. д. № 1771/2022 г. на ВКС, IV г. о., решение № 117/06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г., ІІІ г. о., решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 60191/22.12.2021 по гр. д. № 3651/2020 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 60235/09.11.2021 г. по гр. д. № 165/2021 г., IV г. о. и др.). В процесния случай въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че фактурираното като консумирано за едногодишен период количество ел. енергия от общо 35 429 кВтч, натрупано в скрития регистър, реално не би могло да бъде консумирано за период от една година, а за много по-продължителен. При тези изводи, съобразно експертното заключение, въззивният състав е определил реално потребената за този период ел. енергия в размер на 15 361 кВтч и стойността й равна на 2915,01 лева, респ. за този доказан размер потребление е отхвърлил отрицателния установителен иск като неоснователен. Доколкото въззивното решение не противоречи на трайно застъпените разрешения в практиката на ВКС, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед горепосочената трайно установена практика на ВКС и липсата на предпоставките за нейното изменение, то по отношение на този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Доводите, с които касаторът обосновава вероятна недопустимост на обжалвания акт, са, че въззивният съд се е произнесъл с недопустимо решение, тъй като е постановил акта си въз основа на обстоятелства, които не са твърдени от страните. Съдът намира за неоснователно въведеното от касатора оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като постановено извън предмета на предявения иск, по следните съображения:

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за периода 26.10.2017 г. – 25.10.2018 г. Ответникът, в качеството му на продавач е въвел твърдения за наличие на основание за плащане на процесната сума – сключения между страните договор за покупко-продажба и разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. В условие на евентуалност се е позовал на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД. Не са изложени твърдения, че доставката е извършена в период различен от този, за който е издадена оспорената фактура. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително и задължителната такава - ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът по отрицателния установителен иск е длъжен да въведе в производството всички основания, от които произтича вземането/правото му. При липса на твърдения, че процесното количество енергия е доставено в период по-голям от фактурирания, въззивният съд се е произнесъл в рамките на твърденията за доставка, с които е бил сезиран.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват. В настоящия случай ответната страна е защитавана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Следователно в тежест на касатора е да заплати на адв. С. А. сумата 1200лв. – определено от съда адвокатско възнаграждение за осъществената пред настоящата инстанция безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на ответната страна във връзка с чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1040 от 02.08.2022 г. по в. гр. д. № 739/2022 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Енерго – П. П. АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. В. В. №258, да заплати в полза на адв. С. А. от АК – * със съдебен адрес: [населено място], [улица]/В, сумата 1200 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществената пред настоящата инстанция безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на ответната страна Б. Д. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: