№ 3298

гр. София, 24.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 3483/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3567/15.04.2024 г. на М. П. Т. и Г. П. К., чрез адвокат М. П., срещу въззивно решение № 69/06.03.2024 г. по в. гр. д. № 725/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Основателни ли са искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС – за право на собственост за реални части от имот, частично идентичен по първия кадастрален план на населеното място, несъответстващ изцяло на реституирания, или за цял имот, изцяло идентичен по последващите планове на населеното място, нанесен в действащата кадастрална карта с отбелязване в кадастралния регистър, че е собственост на ответника/ците, при твърдения от ищеца, че правото на собственост върху тези реални части или цял имот е възстановено по реда на ЗСПЗЗ чрез съдебно решение, а ответникът се определя за собственик с акт за частна общинска собственост, съставен по реда на ЗОбС, който имот продава на трето лице и необходимо условие ли е за основателността на исковете нанасянето на претендирания имот като изцяло самостоятелен в кадастралната карта; 2. Допустимо ли е съдът да уважи исковете за реална част от имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ чрез съдебно решение с по-малка площ от документа за собственост, отговарящ на квадратура за обособяване на УПИ по ЗУТ, съгласно заключението на вещото лице.

Ответниците по касация – „КОМБГ“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Ц. М., и община Пазарджик, чрез юрисконсулт П. В., са подали писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 1106/20.10.2023 г. по гр. д. № 3860/2022 г. на Районен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени исковете на М. П. Т. и Г. П. К. срещу община Пазарджик за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с площ от 1283 кв. м., адрес: [населено място], общ. П., ул.„*-ма“ №24, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 313, квартал 34, парцел *, съседи: ***. ***., ***, *** и ** и срещу „КОМБГ“ ЕООД за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на процесния поземлен имот и за осъждане на ответното дружество за предаване на владението върху него.

Въззивният съд е приел за установено, че с решение №1П006/22.03.2016 г. на ОСЗ - Пазарджик на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на М. Т. и Г. К., в качеството им на наследници на П. Б., в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот с пл.№ * в кв.76 по обезсиления план на [населено място], община Пазарджик от 1927 г., представляващ нива с площ от 1.100 дка. Решението е издадено въз основа на решение от 08.02.1999 г. по гр. д. № 3379/1998 г. на РС-Пазарджик, с което е прието за установено, че С. Б. притежава правото да възстанови собствеността върху процесния имот с площ от 1,100 дка. На 08.02.2017 г. УПИ *-* с площ от 1312 кв. м. е актуван като частна общинска собственост. На 11.10.2021 г. е актуван като частна общинска собственост и поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] с площ от 1283 кв. м. Последният е продаден с договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 ЗОбС от община Пазарджик на „КомБГ“ ЕООД. От свидетелските показания е установено, че спорният имот е в края на селото и след смъртта на наследодателя на ищците е запустял. Свидетелят К. А. е заявил пред съда, че познава управителя на дружеството, придобило общинския имот на проведения търг, не познава ищците и не е виждал имотът да е обработван. От заключението по СТЕ е прието за установено, че имотът, обект на реституционната процедура, фигурира в плана на населеното място от 1927 г., като за него е отреден парцел II-10 в кв. 76. Впоследствие през 1962 г. този имот е изключен от границите на селото в изпълнение на ПМС 216. С регулационния план от 1989 г. теренът отново е урегулиран, но не е нанесен като самостоятелен парцел с границите, които е имал преди да бъде изключен от регулацията, а част от него попада в парцел *-общ. В действащия кадастрален и регулационен план на селото от 2001 г. е нанесен имот с пл. № *, чийто граници съвпадат с тези на имот пл. № * по РП от 1989 г., но не съвпадат с границите на имот пл. № * по плана от 1927 г. Посочено е, че след възстановяване на правото на собственост реституираният имот не е нанесен в КВС, а за една част от него с площ 0.543 дка е образуван имот № *. Решението на ОСЗ-Пазарджик не е придружено от скица по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е посочил, че ищците М. Т. и Г. К. претендират собственост върху имот с площ от 1238 кв. м., при възстановена собственост от 1100 кв. м. и то при непосочени граници. В тяхна полза е възстановено правото на собственост върху имот с граници, съответстващи на имот пл. №*, кв. 76 по КП на [населено място], изработен през 1927 г. Реституираният имот не съответства на имот с идентификатор ***, въпреки твърденията на ищците, с оглед изводите на вещото лице, които съдът е кредитирал. Имотът пл. №* по плана от 1927 г. не е идентичен с продадения имот на „КомБГ“ ЕООД. В действащата кадастрална карта липсва имот, чийто граници съвпадат с тези на имот пл. №* по плана от 1927 г. Идентичен с имота на ответното дружество е имот с пл. №* по кадастралния план от 1989 г. В заключение на основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния относно невъзможността за частично уважаване на предявените искове до размера на съвпадаща площ, тъй като това би довело до признаване на собственост върху имот, който не съответства нито на реституирания, нито на нанесения в кадастралната карта.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са налице допълнителни основания от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 - 3 ГПК. Въпросът следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по повдигнатите въпроси. Така, както са поставени, те са въпроси по съществото на спора, касаят фактическите изводи в обжалваното решение и не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че твърденията на ищците са, че са собственици на ПИ с площ 1283кв. м., с идентификатор *** по КК. Възстановеният им по реда на ЗСПЗЗ имот не съответства на посочения. Дори да е налице известно застъпване на реституирания и процесния, то застъпената част не подлежи на самостоятелно регулиране и няма лице. Няма данни предявеният иск да е за реални части от имот, отговарящи на квадратура за обособяване на УПИ по ЗУТ, в каквато хипотеза се поставят въпросите от касаторите.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69/06.03.2024 г. по гр. дело № 725/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: