Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Н.- С.“ АД срещу решение № 883 от 18.04.2022 г. по в. гр. д.№ 13234 от 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 02.03.2021 г. по гр. д.№ 40172 от 2019 г. на Софийския районен съд, 128 състав за отхвърляне на предявените от „Н.- С.“ АД срещу „Ч. Р. Б. АД искове по чл.108 ЗС за собственост на трафопост, представляващ масивна едноетажна постройка, инфраструктурен обект в сграда с идентификатор. ..., с площ от 35,55 кв. м., включен в УПИ. ... в кв.12 по плана на [населено място], [жк]и по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 24900 лв., представляваща обезщетение за невъзможността ищецът да ползва собствения си имот през периода от 11.07.2014 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Каква е материалната доказателствена тежест на акт за държавна собственост, който не е вписан в Агенцията по вписванията? От кой момент актът за държавна собственост има удостоверителен характер - от момента неговото съставяне или от момента на вписването му в Агенцията по вписванията? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 41 от 11.02.2011 г. по гр. д.№ 1401 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 97 от 29.03.2011 г. по гр. д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 149 от 12.06.2013 г. по гр. д.№ 647 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Твърди се и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2. Правилно ли е приложил съдът материалния закон, като е приел, че съгласно чл.2, ал.2 от Закона за енергетиката отм. 1975 г./ за възникване на собствеността на енергийни обекти е необходимо разрешение на Асоциация „Енергетика“, след като трафопостът е построен със средства и за нуждите на ПК „Н.-С.“ при твърдение за право на собственост по силата на пар.26 от ПЗР на ЗИД на Закона за кооперациите? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 42 от 13.08.2010 г. по гр. д.№ 121 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.

3. Как следва да се прилагат разпоредбите на чл.58 и пар.67 от ПЗР на Закона за енегетиката и енергийната ефективност отм. при наличие на право на собственост за кооперация по силата на пар.26 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за кооперациите и пар.4 от допълнителните му разпоредби по отношение на енергийните обекти? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 91 от 11.09.2009 г. по т. д.№ 596 от 2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 37 от 30.03.2010 г. по т. д.№ 709 от 2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 179 от 18.05.2011 г. по т. д.№ 13 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. Каква е материалната доказателствена тежест на компютърна разпечатка по отношение на доказване завеждането на енергиен обект в капитала на дружество? Кога настъпва транслативния придобивен ефект чрез внасяне в капитала на едно юридическо лице? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 152 от 14.01.2020 г. по гр. д.№ 1037 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 425 от 14.03.2011 г. по гр. д.№ 969 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 204 от 07.02.2017 г. по гр. д.№ 1703 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 218 от 05.06.2012 г. по т. д.№ 704 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр. д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 910 от 11.07.2011 г. по гр. д.№ 1512 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 806 от 11.01.2011 г. по гр. д.№ 1000 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.

5. Следва ли да се разграничава правото на собственост върху самата постройка и върху намиращото се в нея съоръжение /трансформатор/? Как следва да се приложи разпоредбата на пар.26 от ПЗР на ЗИД на Закона за кооперациите в случаите на построен от кооперация трафопост за нуждите на производствен цех? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 22 от 14.06.2019 г. по гр. д.№ 653 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 291 от 27.02.2015 г. по гр. д.№ 4016 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр. д.№ 217 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д.№ 625 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр. д.№ 3868 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г. о.

Не на последно място се твърди, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.

В писмен отговор от 12.08.2022 г. пълномощникът на ответника „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, правоприемник на „Ч. Р. Б. АД, оспорва касационната жалба. Моли решението на Софийския градски съд да не бъде допускано до касационно обжалване и на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост и съединен с него облигационен иск с цена над 5 000 лв., което решение съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от „Н.- С.“ АД срещу „Ч. Р. Б. АД искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че процесният трафопост е построен от РПК „Н.- С.“, чийто правоприемник е ищецът „Н.- С.“ АД, през 1981 г., след отстъпено с решение от 26.05.1981 г. на ИК на ДРНС право на строеж върху държавна земя за построяване на цех за хлебопроизводство с трафопост. През 2005 г. за процесния трафопост е издаден акт за частна държавна собственост № 5907 от 02.12.2005 г. на основание чл.5, ал.1 във връзка с чл.73 и чл.2, ал.4 ЗДС, в който е записано, че обектът е предоставен за стопанисване на „Е.- Столично“ ЕАД. Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза и извадка от С., е прието за установено, че считано от 31.03.1992 г. трафопостът, трансформаторът и енергетичното оборудване са включени в счетоводния баланс на „Н.“ ЕАД, праводател на ответника. Същевременно вещото лице не установява тези обекти да са били заведени в активите на ищовата кооперация, нито по делото са представени доказателства за това. С констативен нотариален акт № 64 от 20.07.2007 г. обаче ищецът е признат за собственик на трафопоста на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя. Въз основа на заключението на експертизата е прието още, че през периода от м.01.2014 г. до м.03.2015 г. процесният трафопост е захранвал общо 57 абонати, от които 4 стопански и 53 битови. Към настоящия момент разполагал с 2 броя електрически табла за мерене и захранвал само един стопански абонат - фирма „С.“. За предходен период, включително през 1999 г., нямало данни колко абоната са захранвани.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд принципно е приел, че когато в случай като настоящия, в който едната страна по спора се легитимира с констативен нотариален акт за собственост, а другата - с акт за държавна или общинска собственост, който се ползва с материална доказателствена сила, в тежест на всяка от страните е да докаже своето право на собственост. Счел е, че спрямо енергийните обекти, залегналият в законодателството принцип е, че те трябва да принадлежат на лицата, разполагащи с лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Действащият към момента на издаване на строителната документация и изграждането на обекта закон - чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./ регламентирал изключение, според което кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ могат да придобиват и претежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. В случая обаче, независимо че трафопостът е изграден, за да служи на праводателя на ищеца, не се доказало впоследствие ищецът, респективно неговият праводател, да са осъществявали изключително ползване на трафопоста само за своите нужди от електроенергия, като единствен потребител на вътрешна заводска централа по смисъла на чл.8, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./. Напротив, установено било, че още от 31.03.1992 г. съоръжението е било включено в балансовата стойност на „Н.“ АД, праводател на ответника и през 2014 г.- 2015 г. обслужвало общо 57 абоната, тоест служело е за общо ползване съгласно чл.2, ал.1 от закона, а към настоящия момент се ползва от един абонат - фирма „С.“, с различно наименование от това на ищцовото дружество. Ищецът не е доказал времеви интервал, когато да е единствен потребител, който ползва и поддържа съоръжението. Затова съдът е приел, че процесният трафопост няма характер на вътрешна заводска централа на един потребител. Не се установява и издадено нарочно разрешение на Асоциация „Енергетика“ за придобиване и притежаване за собствени нужди на електроенергийния обект съгласно изискването на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./. Затова не намирало приложение изключението на същата норма и не е оборена материалната доказателствена сила на акта за държавна собственост от 2005 г. Обектът е бил предоставен за управление на „Е.- Столично“ ЕАД и собствеността е прехвърлена на ответника като негов правоприемник, снабден с лиценз за производство и доставка на електрическа енергия. По тези съображения е прието, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по петия поставен въпрос: Следва ли да се разграничава правото на собственост върху самата постройка и правото на собственост върху намиращото се в нея съоръжение /трансформатор/? Доколкото в решението не е направено разграничение между правото на собственост върху постройката с площ от 35,55 кв. м. и правото на собственост върху намиращото се в нея съоръжение, по този въпрос е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 22 от 14.06.2019 г. по гр. д.№ 653 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 291 от 27.02.2015 г. по гр. д.№ 4016 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д.№ 625 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 883 от 18.04.2022 г. по в. гр. д.№ 13234 от 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-А въззивен състав.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 543,50 лв. /петстотин четиридесет и три лева и петдесет стотинки/.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.