Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касациони жалби, подадени от Началника на Митнически пункт (МП) „Пристанище В.”, чрез юрк. К. и от [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Ж. срещу решение № 1312 от 06.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3699/2013 г. по описа на Административния съд – В.. С обжалваното решение е отменено по жалба на [фирма], решение към ЕАД № 11BG002005Н0029156 от 29.07.2011 г. на Началника на МП „Пристанище В.”, в частта на установени мита и ДДС за разликите на установеното задължение 7 % мито, 62.9 % мито и 20 % изчислени върху митническата стойност на стоките над 13 352 щатски долара до 23 250 евро и е отхвърлена жалбата в останалата й част.

В касационната жалба на Началника на Митнически пункт (МП) „Пристанище В.” се обжалва решението, в частта, в която е отменено решение към ЕАД № 11BG002005Н0029156 от 29.07.2011 г., вх. № Г47-241-3 от 03.09.2013 г. на Началника на МП „Пристанище В.” за установените мита и ДДС за разликите на установеното задължение върху митническата стойност на стоките над 13 352 щатски долара до 23 250 евро. Касаторът твърди, че решението на административния съд е неправилно, и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е определил новата митническа стойност. По делото не са представени доказателства, че декларираната от дружеството митническа стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 29 МК. Представената от износителя износна декларация не следва да се кредитира като доказателство за митническата стойност на стоката. Касаторът иска Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административния съд – В. в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло жалбата на [фирма] срещу оспореното митническо решение. Претендира юрисконсултско...