О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1967

Гр. София, 24.06. 2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска к. ч.т. д. № 1127 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „АНТИМ АГРО“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. И. Ю., срещу определение № 823/25.03.2025г., постановено по в. ч.гр. д. № 640/2025г. на Софийски апелативен съд, ГК, с което е потвърдено разпореждане № 5986/15.07.2024 г., постановено по т. д. № 2818/2021 г. по описа на СГС, ТО за връщане на въззивната жалба на касатора.

Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че нито СГС, нито САС е разгледал изложените му доводи относно възстановяване на срока за внасяне на държавна такса. Твърди и че не му е било връчено постановеното от ВКС по частната му касационна жалба определение, касаещо искането му за освобождаване от държавна такса, поради което не бил запознат с акта и по какви точно причини е оставено искането му без уважение. По изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение.

В приложеното изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, като се поставя следния въпрос: „Допустимо ли е връщането на жалба поради невнасяне на държавна такса без страната да е била информирана за оставянето без уважение на искането й за освобождаване от внасянето на такава по чл. 83, ал. 2 ГПК?“.

Ответникът по частната жалба – „ИЛТИ“ ЕООД оспорва същата по съображения, изложени в писмения отговор от 30.05.2025г., като претендира, че е неоснователна и недоказана и да не бъде допускано касационно обжалване на определението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното:

С обжалваното определение САС, сезиран с частна жалба от касатора срещу разпореждане за връщане на въззивната му жалба срещу постановеното по т. д. № 2818/2021г. на СГС решение поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, е приел, че обжалваното разпореждане е постановено при стриктно спазване на установените съдопроизводствени правила относно проверката на редовността на въззивната жалба. Отчел е, че въпросът относно дължимостта на държавна такса по жалбата е разрешен с определение № 1362/27.05.2024 г. по ч. т.д. № 748/2024 г. на ВКС, т. о., с което не е допуснато до касационно обжалване потвърдителното определение на САС срещу разпореждане № 9019/18.12.2023 г. на СГС, с което е отказано на въззивника „Антим агро“ ЕООД освобождаване от внасянето на дължимата се държавна такса по въззивната жалба с вх. № 110400/27.11.2023 г. Счел е, че частният жалбоподател не е представил доказателства да е внесъл държавна такса в рамките на нарочно и повторно дадения му от СГС срок след влизане в сила на касационното определение. САС е посочил, че правилно СГС е приел, че по молбата за възстановяване на срока, следва да се произнесе след приключване на производството по обжалване на акта за връщане на жалбата. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното разпореждане.

ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК или очевидно неправилен – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.1 и предл.2 ГПК. Не е налице и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на доказателствата и процесуалните действия на съда. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само при допуснато касационно обжалване. Не се установява въззивното определение да е основано на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Предвид горното не е налице хипотезата на очевидна неправилност на атакуваното определение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може да го конкретизира и доуточни, но не и да го извежда от изложението.

Поставеният от касатора въпрос е процесуален, но не може да обуслови допускането на въззивното определение до касационно обжалване. Въззивният съд не е приел, че жалбоподателят не е бил уведомен за отказа да бъде освободен от държавна такса и това е допустимо, а напротив - констатирал е, че с изрично разпореждане от 06.06.2024г. първоинстанционният съд като е посочил, че отказът за освобождаване от държавна такса е влязъл в сила на 30.05.2024г., е дал повторен срок и в рамките на същия жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса. С оглед горното поставеният въпрос не е релевантен и обуславящ, а наред с това не се явява и разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно определение №393/27.07.2017г. по ч. т.д. №1191/2017г. на ВКС, 1 т. о., определение №612/26.10.2017г. по ч. т.д. №2452/2017г. на ВКС, 2 т. о. и много други, определението, с което се потвърждава отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса не подлежи на обжалване, и същото не подлежи и на връчване съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК, но съдът е длъжен да уведоми страната за началото на новия срок за изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса. В случая съдът е процедирал именно съобразно горепосочената практика, като след влизане в сила на отказа за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса, с нарочно определение му е дал нов едноседмичен срок за внасянето й, в рамките на който страната е бездействала процесуално. Следователно въпросът не удовлетворява и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно и необосновано, като не са изложени никакви доводи относно приложението му, а наличието на горепосочената практика на ВКС, съобразно която е процедирал въззивния съд, изключва същото.

Предвид горното атакуваното въззивно определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на частния жалбоподател не се следват разноски, а ответникът не е заявил искане за присъждане на такива.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 823/25.03.2025г., постановено по в. ч.гр. д. №640/2025г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/