Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба на М. М. Ж. против заповед № РД10-173 / 17.03.2016 г. на министъра на образованието и науката, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) - поради получена възможно най - ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта не отговаря на изискванията за форма, постановена е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на образованието и науката оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Жалбоподателката Ж. е назначена на длъжност „главен експерт“ в отдел „Национални научни инициативи“ на дирекция „Наука“ в Министерство на образованието и науката, считано от 27.04.2015 г. (заповед № РД10-1307/ 28.04.2015 г. на министъра), като до посочената дата заема длъжността „старши експерт“ в същия отдел. Длъжността на служителката е непосредствено подчинена на ръководителя на отдела, а последният е непосредствено подчинен на директора на дирекцията (длъжностна характеристика). С оглед установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката Ж., е извършено оценяване. Оценяването е за длъжността „главен експерт“, обхваща периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. и е проведено на три етапа. На 04.05.2015 г. е съставен работен план, подписан от оценяващия ръководител и служителката, на 20.07.2015 г. според формуляра за оценка е проведена междинна среща, при която оценяващият ръководител констатира, че „експертът изпълнява отговорно поставените задачи“. На 08.02.2016 г., е проведена заключителна среща, на която е определена обща годишна оценка за изпълнение служебните задължения на служителката. Във формуляра е констатирано, че работният план е представен от оценявания със закъснение от 5 месеца. Посочено е, че за периода у служителката се наблюдава липса на мотивация за изпълнение на служебните задачи, същата не проявява активност, не изпълнява поставените задачи в срок, като в този смисъл са цитирани отделни преписки, не спазва работното време и разпорежданията на директора. Прието е също, че макар да идентифицира проблемите, служителката се затруднява да намери подходи и форми за преодоляването им, а предложените решения са неефективни. Отбелязано е, че служителката не се интересува от изпълнението на общите цели на отдела и дирекцията, предизвиква конфликти, трудно работи в екип и интерпретира субективно изказванията на колегите и съдържанието на документите, с които работи, а в обобщение е посочено, че й липсват мотивация и желание за работа. При тези констатации оценяващият ръководител поставя на жалбоподателката най – ниската възможна оценка „неприемливо изпълнение“.
Възражението на Ж. против годишната оценка е прието за неоснователно от контролиращия ръководител и така оценката става окончателна (формуляр по възражението за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността от 17.02.2016 г.).
След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при атестиране, министърът на образованието и науката издава заповед № РД10-173/ 17.03.2016 г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл.
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал.1 ЗДСл орган (според разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗЗД) министърът на образованието и науката е орган по назначаването на държавните служители в министерството), в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Ето защо доводите на жалбоподателката, че заповедта не отговаря на изискванията за форма са неоснователни.
Въпреки това административният акт следва да бъде отменен, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, като се преценява постигането на предварително определените цели, степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал.1 и чл. 19, ал. 1 НУРОИСДА).
В случая в нарушение на цитираните по–горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителката за оценявания период. В противоречие с нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал.1 от наредбата най – ниската оценка за изпълнение е мотивирана и с обстоятелството, че работният план е съставен пет месеца след началото на периода на оценяване. В случая по - късното изготвяне на плана е свързано с преназначаването на служителката на длъжността, за която е оценявана в края на месец април 2015 г. Освен това закъснението при изготвяне на работния план не може да се вземе предвид при определяне на годишната оценка, тъй като изготвянето на работния план не е лична отговорност на служителя, а съгласувана и съвместна дейност на оценявания и оценяващия ръководител.
При съставяне на работния план са допуснати обаче други нарушения. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА в работния план са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Не са формулирани и изисквания/ критерии за изпълнението. В графата от формуляра, предвиждаща „изисквания/критерии за изпълнението“ е посочен начина на изпълнение, а не и фактори, които да се вземат предвид при оценяването, т. е. конкретни критерии за изпълнението не са поставени. Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране – не е възможна преценка на постигане на целите от работния план на междинната среща, както и на заключителната.
В случая съдът приема, че междинната среща е проведена в сроковете, посочени в чл. 12, ал. 1 НУРОИСДА. В тази насока настоящият състав съдът съобрази обстоятелството, че формулярът за оценка в тази част е подписан от оценяващия ръководител и от служителката без възражения и забележки относно начина на провеждане. Ето защо доводите на жалбоподателката, че междинна среща не е преведена са неоснователни.
Въпреки това при изготвяне на годишната оценка са допуснати съществени нарушения на процедурата по оценяване, а също и на материалниоправните изисквания. Констатираните и посочени по-горе нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал.1 НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият – показаните компетентности. Освен това в нарушение на чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за това, че служителката не е мотивирана и й липсва желание за работа, трудно работи в екип, често предизвиква конфликти, не се интересува от постигане на общите цели на отдела и дирекцията, закъснява със сроковете и предлага неефективни решения на проблемите. Описаните във формуляра нарушения на жалбоподателката, свързани с трудовата дисциплина и изпълнението на конкретни служебни задачи, не засягат цялостната дейност и компетентности на служителката, поради което не следва да се отчитат при общата годишна оценка за изпълнение, а биха могли да обосноват евентуалното възникване на дисциплинарна отговорност. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал.1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана, с оглед изпълнението на целите и задачите и демонстрираните професионални компетентности за целия период на оценяване. В подкрепа на извода, че оценката на жалбоподателката не отразява изпълнението на целите и задачите, както и професионалните възможности на служителката за целия едногодишен период, е и обстоятелството, че атестацията, получена от Ж. на междинната среща е изцяло положителна, като конкретни въпроси и действия за подобряване на изпълнението не са посочени, въпреки предвиденото в разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от наредбата. По този начин са нарушени и целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че получената от служителката обща оценка при оценяването е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е постановена в противоречие със закона и следва да бъде отменена.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в настоящото производство Министерство на образованието и науката следва да заплати на жалбоподателката сумата 520.00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че заплатеното от страната възнаграждение е в размер близък до минималния, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо заплатеното от жалбоподателката възнаграждение не е прекомерно, а възражението на процесуалния представител на ответника в този смисъл е неоснователно.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД10-173 / 17.03.2016 г. на министъра на образованието и науката.
ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката, [населено място], [улица] да заплати на М. М. Ж. от [населено място] сумата 520.00 (петстотин и двайсет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.