Производство по чл.237 и чл.239 т.2 и 6 от АПК.

С. И. моли на основание чл.239 т.2 и 6 от АПК да бъде отменено частично решение № 6335/30.05.2016г. по адм. д. № 8841/2015г. на Върховния административен съд, тричленен състав, поправено с решение № 9153/25.07.2016г. по същото дело, с което е отменено решение № 93/20.05.2015г. по адм. д. № 10/2015г. на Сливенския административен съд в частта, с която ГД“Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на С. И. сумата над 700лв до 3000лв – обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 29.03.2012г. – 29.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2014г. до окончателно изплащане на сумата, в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица при ответника и вместо него в тази част е постановено отхвърляне на иска на С. И. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за размерът на обезщетението за сумата над 700лв до 3000лв и е оставено решението на АС-Сливен в останалата му част в сила. Поддържа, че решението е основано на неистински, неверни изводи на състава относно претърпените унижения от ищцата при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради унизителните условия за ползване на тоалетна в Затвора – С.. Моли решението да бъде отменено в частта, с която е намалено определеното от АС-Сливен обезщетение.

Ответниците по молбата ГД“Изпълнение на наказанията“ и Министерство на правосъдието, редовно призовани, не изпращат представител. По съображения в писмено становище молят молбата като неоснователна да бъде оставена без уважение като им бъдат присъдени разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Молбата за отмяна е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

По чл.239 т.2 АПК на отмяна подлежи актът, когато по съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно...