О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3305

гр. София, 24.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 4134/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Европейски пътища“ АД, гр. Пловдив, срещу въззивно решение № 891 от 02.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 924/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 678 от 15.02.2024 г. по гр. д. № 17345/2022 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу П. А. Г. иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име на ищцовото дружество и преживени неудобства от страна на представителите на дружеството, вследствие на публични изявления на ответника при излъчен на 07.02.2022 г. видео-репортаж в новинарската емисия на „Нова телевизия“ и изявления на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“, направени на 18.05.2022 г., 27.06.2022 г., 17.07.2022 г., 20.07.2022 г., 27.07.2022 г., 28.07.2022 г., 03.08.2022 г., 26.08.2022 г., 01.09.2022 г., 09.09.2022 г., 03.11.2022 г., 08.11.2022 г. и 11.11.2022 г., в качеството му на администратор на Фейсбук група „Стоп на кариерата в Б.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2022 г.

Въззивният съд, споделяйки мотивите на първата инстанция, е посочил, че ищецът в първоинстанционното производство „Европейски пътища“ АД, в качеството си на юридическо лице – търговец, претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от твърдения и изявления на ответника, достигнали до широк кръг от лица, направени по време на новинарската емисия на „Нова телевизия“, излъчена на 07.02.2022 г., във видеорепортаж „Протестиращи блокираха пътя между [населено място] и местната кариера“, както и в четиринадесет поста в социалната мрежа „Фейсбук“, в група „Стоп на кариерите в Б.“. Прието е че, ищецът притежава материалноправна легитимация да иска репарация за причинени неимуществени вреди, които са резултат от конкретно относими противоправни действия на деликвента, в пряка причинно-следствена връзка за уронване на доброто му име и търговска репутация. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извода, че фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, като основание за ангажиране деликтната отговорност на ответника в случая не е осъществен. Неговите изявления, лично и като участник в инициираните протестни движения, представляват свободно изявена форма на мнения за факти и оценки, които не подлежат на проверка за вярност, вкл. с оглед на това, че същият не е ангажиран професионално с такава дейност за свеждане на информация до широк кръг от хора. Независимо, че изразените от ответника мнения са с негативен оценъчен характер, същите не са пряко насочени към ищцовото дружество, а предимно към местната и централна власт, свързани с реализиране на контрол върху дейността на добива на инертни материали в кариерите на територията на [населено място], в който контекст са и използваните изрази, които се считат от ищеца, че накърняват неговото добро име като търговец и свързаната с това търговска репутация. Тези изявления са в синхрон с предприетите протести на гражданите в защита на свои основни блага, свързани с въпроси от здравословен характер относно начина им на живот, приоритизирани в по-висока степен от заявените като засегнати блага от страна на ищцовото дружество. Неизменно изявленията във връзка със срока на действие на концесията на дружеството са свързани с основната цел на дейността на ответника като администратор на група, достигаща до знанието на широк кръг от обществеността за защита на обществени блага, свързани с опазване на общественото здраве, в която насока съвместната инициатива на ответника с останалите участници в протестите „Стоп на кариерите в Б.“ ангажира на първо място контролната дейност на местната и централна власт, като изявленията нямат за пряк адресат ищцовото дружество, независимо че протестите на обществеността са по повод и на осъществяваната от него дейност за добив на инертни материали, в която насока то възприема изявленията с обиден и/или клеветнически характер. С оглед на това предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с изявленията на ответника, като един от инициаторите на обществени протести и като администратор на група, достигаща до широк кръг от граждани, е приет за неоснователен.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Относно границите на правото на изразяване и разпространение на свободно мнение; 2. На база на какви факти и доказателства следва да се направи преценка от страна на съда за пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Р. България и чл. 10 ЕКЗПЧОС и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице, както и при предаване на информация, станала известна на деликвента посредством трети лица; 3. Приложими ли са изискванията, създадени от практиката на ВКС към журналисти, за необходимост от предварителна добросъвестна проверка на истинността на изнесената информация да бъде отнесена и към публични личности, като представители на инициативни комитети, организатори на протести, твърдящи, че защитават обществения интерес; 4. Дали съдът е длъжен да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи, длъжен ли е да посочи исканията и възраженията на страните, след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства; 5. За задължението на въззивния съд да постанови решението си след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и хронологичен порядък; 6. Длъжен ли е съдът да допусне събирането на доказателства, ако първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК, или е допуснал друго нарушение на процесуалните правила, поради което не са събрани поисканите с въззивната жалба доказателства.

Ответникът по жалбата П. А. Г. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС. Решението по последното ще има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на относимия към изхода на спора въпрос, а именно: „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт“.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

С п и р а производството по гр. д. № 4134/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, II г. о., до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: