Производството е по реда на чл.185 и сл. от Администартивно-процесуалния кодекс.

Същото е образувано по жалба на[ЮЛ] – [населено място], представлявана от изпълнителния председател Б. Д., срещу чл.2, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, Приета с ПМС № 243 от 14.11.2005 г., обн., ДВ, бр. 94 от 25.11.2005 г., (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г., предишен текст на чл. 2, доп., бр. 13 от 2014 г., в сила от 14.02.2014 г.).

Развиват се оплаквания, че посоченият чл.2,ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, противоречи на първо място на конституционният принцип за съобразуване на таксите с доходите и имуществото на гражданите, установен с чл.60,ал.1 Конституцията на Р.Б.Н се доводи, че в дейността си стопанските субекти ползват кредити от банкови институции, като за обезпечаване на същите се извършва ипотекиране на недвижими имоти, които подлежат на вписване, а таксите за вписване се определят като процент от удостоверявания интерес, а кредитът не е допод или имущество, на основа на който да бъде определяна такса.

Развиват се и оплаквания, че исковите молби, свързани с недвижими имоти, също подлежат на вписвания в Агенция по вписванията. Посочва се, че с Тълкувателно решение № 7 от 2012г. на Върховния касационен съд ищците, освободени от държавна такса на основание чл.83 ГПК, не са освободени от плащането на държавна такса за вписване. Навеждат се аргументи, че това поставя в неравностойна позиция едни и същи субекти по отношение на заплащането им на държавни такси в качеството им на страни в по съдебни дела, като задължителността на таксата по вписвания, без определена горна граница, в някои случаи може да се окаже пречка за завеждане на иск, което осуетява достапа до правосъдие.

Правят се оплаквания, че оспорената разпоредба противоречи на ЗДТ (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ)/ЗДТ/, който с чл.2 въвежда правилото за...