О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1953

гр. София, 24.06.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2515 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Л. Б. ООД, [населено място], чрез адв. М. Т. против решение №47/12.06.2024г., постановено по в. т.д. №50/2024г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение №385/07.12.2023г., постановено по т. д. №326/2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С първоинстанционното решение са отхвърлени осъдителните искове, предявени от касатора против „Дриймвил“ ООД, [населено място], за сумата от 41 505 евро, с левова равностойност от 81 176 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради плащането й от последния на отпаднало основание - в изпълнение на развален предварителен договор от 14.02.2019г., както и за сумата от 6 223.49 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.12.2021г. /датата на разваляне на договора/ до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на закона. Излага доводи, че въззивният съд в нарушение на закона е счел за преклудирано възражението във въззивната жалба, че процесният предварителен договор е прекратен „автоматично“ съгласно раздел І, т.2 от същия на 31.03.2019г.; че не е изпълнил задължението си да тълкува договора; че е достигнал до необоснован извод относно момента на прекратяване на договорната връзка /на 22.12.2021г., когато е получено писмено уведомление за разваляне, изпратено от продавача до купувача/; че в нарушение на закона е приел, че неустоечната клауза не е нищожна, респ. е формирал незаконосъобразен извод, че възражението за прихващане на ответника за дължима от ищеца неустойка за разваляне в размер на платените до предварителния договор суми е основателно. Поддържа, че платените след 31.03.2019г. суми по предварителния договор са платени без основание, че неустоечната клауза е нищожна, поради което исковете му са изцяло основателни. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „В случай, че в предварителен договор по чл.19 ЗЗД бъде уговорена клауза за „автоматично“ прекратяване на договора и същата е породила своето действие, допустимо ли е страните по него да продължат действието му чрез конклудентни действия?; Следва ли съдът служебно да се запознае с разпоредбите на предварителния договор досежно начина му на прекратяване или за момента на прекратяване на договора съдът изхожда само и единствено от твърденията и възраженията на страните?“- като счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В първата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил съдебна практика на ВКС с твърдение, че въззивното решение е постановено в противоречие с нея, но не е формулирал нито един правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът „Дриймвил“ ООД, чрез адв.Н.Х. оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационното обжалване. Счита, че обжалваното решение е правилно - законосъобразно и обосновано, съобразено със съдебната практика, поради което следва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД - за връщане от страна на ответника /продавач/ на ищеца /купувач/ на престирани в изпълнение на развален предварителен договор суми и лихви за забава, въззивният съд приема, че страните са били обвързани от сключен на 14.02.2019г. предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, че в изпълнение на договорните си задължения ищецът /купувач/ е платил на ответника /продавач/ исковата сума, че договорът е развален поради неизпълнение на задълженията на купувача, но е основателно възражението на ответника, че има право да задържи получената като цена сума като неустойка за разваляне на договора. Решаващият състав приема, че в предварителния договор е постигнато съгласие плащането на цената да бъде на части: 32 000 евро – капаро, платимо на две части и четири годишни вноски от по 28 250 евро, при фиксирани в съглашението падежи, като е уговорено правото на собственост върху имота да се прехвърли на купувача не по-късно от 30 дни след изплащане на дължимите срещу цената вноски. Приема, че поради неизпълнение на задълженията на купувача да заплаща погасителните вноски в уговорените срокове, продавачът е отправил изявление за разваляне на договора, получено на 22.12.2021г. от купувача. Намира за недопустимо въвеждането от страна на ищеца едва пред въззивната инстанция на нови фактически твърдения относно момента на прекратяване на договора, поради което счита, че твърдението за автоматичното прекратяване, считано от 1.04.2019г., е преклудирано при първоинстанционното разглеждане на делото.

Въззивният съд приема, че по силата на чл.V.2 от предварителния договор, страните са се споразумели, че при едностранно разваляне на договора от страна на продавача, поради неизпълнение задълженията на купувача да заплати цената във фиксираните между страните срокове, заплатените до момента от купувача суми могат да бъдат задържани от продавача като неустойка за разваляне. Счита, че не е налице неяснота на договорната воля, която да препятства приложението на клаузата, като ясно е посочено, че се задържа платеното до момента на развалянето, за което и двамата съдоговорители са в известност във всеки един момент от развитието на правоотношението. Отхвърля като неоснователно възражението на ищеца, че така уговорената неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Като се позовава на разрешенията в т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г., че нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; че преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора, като се вземат предвид специфичните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, при съобразяване на примерно посочени критерии като естеството и размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, решаващият съдебен състав стига до извод, че процесната неустойка не е нищожна. Отчита спецификата на създадените отношения – сключен предварителен договор с отсрочено плащане на цената в рамките на четири години; предаване на фактическата власт върху имота при сключване на договора и ползване на обекта от ищеца /купувач/; статута на имота като обзаведено жилище във ваканционно селище с ограничен достъп, басейн, озеленяване и алеи, като приема, че очакваните от неизпълнението на задължението за плащане на покупната цена вреди се изразяват, от една страна, в неполучаване от продавача - търговец на очакван финансов ресурс в стопанската му дейност, и от друга страна, лишаване на собственика от възнаграждение за ползване на имота и неговото амортизиране за периода на обвързаността по предварителния договор. Съдът счита, че следва да се вземе предвид и санкционната функция на уговорената неустойка, който стимулира страната да изпълни своите договорни задължения. С оглед изложеното, стига до извод, че неустоечната клауза е уговорена в границите на договорната свобода съгласно чл.9 ЗЗД, позволяваща на съконтрахентите да дадат превес на наказателната функция на неустойката, поета от търговец, като съпоставката на размера й с този на очакваните вреди не разкрива неравновесие, излизащо извън типичните обезпечителна и обезщетителна функции на неустойката.

Апелативният състав намира за неоснователно и възражението за прекомерност на неустойката, предвид неприложимостта на подобно възражение относно търговска сделка между търговци – чл.309 ТЗ, какъвто е настоящият случай. Като неоснователно отхвърля и възражението за противоречие със закона, при позоваване на чл.206, ал.3 ЗЗД, поради неприложимост на тази норма при търговските отношения.

Въззивното решение е валидно, като няма основание за допускането му до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното

дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело.

Поставените от касатора въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като първият изобщо не е обсъждан от въззивния съд, респективно не е обусловил решаващите му изводи за неоснователност на исковете, а вторият обективира оплакване за допуснато процесуално нарушение и изисква анализ на доказателствата и обсъждане на възраженията и доводите на страните, което е недопустимо в настоящия етап на касационното производство. Решаващият състав не е приел за установено т. нар. „автоматично“ прекратяване на предварителния договор, а след анализ на всички доказателства е стигнал до извод, че предварителният договор е развален с едностранно изявление от страна на продавача поради неизпълнение на задълженията на купувача. Съдът е съобразил, че именно това е и въведеното от ищеца с исковата молба твърдение, от което произтича правото му да претендира връщане на платени на отпаднало основание суми, и по което не е имало спор между страните. Въззивният съд е счел, че въведените едва с въззивната жалба нови твърдения относно основанието и датата на прекратяване на договорната връзка, са преклудирани. Правни въпроси, относими към решаващите мотиви на въззивния съд, не са формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Следва да се отбележи, че касаторът не обосновава и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като не излага никакви доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В първата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е изложил подробни оплаквания за противоречието на въззивното решение с цитираната практика на ВКС, но не е поставил правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №47/12.06.2024г., постановено по в. т.д. №50/2024г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.