Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. -контрольор автомобилен транспорт в [фирма] [населено място], против Решение № 3112/04.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2447/2017 г., по описа на Административен съд София -град, с което е отменена като незаконосъобразна наложената от него, на А. М. А. принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП /принудително задържане на автомобил "А. Р" с ДК [рег. номер на МПС] с техническо средство тип "скоба"/ на 08.03.2017 г.
Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираната принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът - А. М. А., родовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразна принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, наложена от И. Т. -контрольор автомобилен транспорт в [фирма] [населено място], на А. М. А., изразяваща се в принудително задържане на автомобил "А. Р" с ДК [рег. номер на МПС] с техническо средство тип "скоба" на 08.03.2017 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че въпреки безспорната принадлежност на конкретния участък към зоната за платено почасово паркиране, конкретното място, на което е паркирал жалбоподателят, не попада в обхвата на режима за платено почасово паркиране. Изложени са съображения, че процесната ПАМ е постановена от компетентен орган и в съответната форма, но в противоречие с материалния закон. След анализ на представените с административната преписка доказателства и при съобразяване на относимата нормативна уредба съдът е счел, че за констатираното от служителите на [фирма] нарушение, законът не предвижда прилагане на мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Посочил е, че при наличие на забрана по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП за престой и паркиране на платното за движение и на тротоара, непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, служителите на [фирма] е следвало да предприемат действия по сигнализиране за нарушението и принудително преместване на автомобила, а не да го заскобяват, респ. в случая е следвало да се приложи мярката, предвидена в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнал до обоснован правен извод за незаконосъобразност на мярката за административна принуда, като разпоредена при неправилно приложение на материалния закон.
Представен е снимков материал, видно от който автомобилът е паркиран на място, обозначено с начупена непрекъсната линия М14. Същевременно мястото попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране. За престоя не е била заплатена дължимата цена (с SMS или талон), вследствие на което на място е пристигнал екип от [фирма]. В изпълнение на правомощията си длъжностното лице И. Т., настоящ касационен жалбоподател, е наложил предвидената в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда – "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП".
Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им по въпроса за приложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на местата в съответните зони, които със закон са забранени за паркиране. Този въпрос е обуславящ преценката за правомерността на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а отговорът следва при съобразяване на относимата нормативна уредба и правната характеристика на ПАМ по ЗДвП.
ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
По силата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община ППС, което е паркирано в нарушение на чл. 47, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство ("скоба"). Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство ("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните пътни превозни средства (ППС), се организира и осъществява от общинското дружество [фирма] по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
В конкретния казус не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – не е налице паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране. Касационната инстанция изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд доводи, обосноваващи тезата, че в териториалния обхват на почасово платената зона за паркиране не влизат местата, на които по закон са забранени престоят и паркирането на ППС. Смисълът на употребения от законодателя термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници – улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране. Съответно, вън от обхвата на зоната остават местата, на които по закон е забранено престоят и паркирането.
По делото е безспорно установено, че автомобилът на А. М. А. е бил паркиран на място, обозначено с начупена линия М14. Съгласно чл. 65, т. 5 от Правилник за прилагане на ЗДвП "Начупена линия" - М14 очертава площ, забранена за паркиране на ППС. Тази маркировка съвместно със символа "BUS" обозначава спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, а със символа "TAXI" - място, предназначено за престой на таксиметрови превозни средства. Установената с нормативен акт забрана за престой и паркиране не би могла да бъде валидирана чрез заплащане на регламентираната такса за паркиране, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател, поради което обосновано първостепенният съд е приел, че санкцията за констатираното нарушение е тази, посочена в чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП. Визираната разпоредба гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ: т. 5 - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: б. "б" - паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.
С приложената мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП очевидно няма да се преустанови нарушението, което ответникът е извършил, с което е затруднил достъпа до сградата и гаражите, а напротив - с удължаването на престоя на ППС ще се създадат предпоставки за допълнително утежняване на пътната обстановка и в крайна сметка до състояние на продължаване на вредните последици от нарушението.
По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3112/04.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2447/2017 г., по описа на Административен съд София -град. Решението е окончателно.