Кметът на район „Младост“ – Столична община обжалва Решение № 7478/28.11.2016 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 3567/2016 г., с което, по жалба на [фирма], е отменена негова Заповед № РМЛ16-РД09-68/29.02.2016 г.
От ответниците [фирма] е на позиция за правилност на атакуваното решение, С. Е. Н. и П. С. П. поддържат жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването.
При извършената по повод на допустимата касационна жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК касационната инстанция констатира недопустимост на обжалваното решение.
1. Отменената от съда заповед е издадена на основание чл. 99, т. 2 АПК и неин предмет е отмяната на предходна Заповед № РМЛ16-РД-09-18/20.01.2016 г. за индивидуализация на новообразуваните с подробен устройствен план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ имоти в частта, с която е наредено дружеството да придобие право на собственост върху описания в т. 2 от акта урегулиран поземлен имот – чл. 16, ал. 5 вр. ал. 4 ЗУТ.
2. а. Възобновяването на административното производство по реда на Глава седма от АПК е способ за отмяна или изменение на влязъл в сила и неоспорен пред съд индивидуален или общ административен акт, чиято законосъобразност е засегната на някое от основанията по чл. 99 АПК. Подлежащите на съдебно оспорване актове, издадени по повод на това производство, са отказът да се допусне възобновяване (който може да се оспори по реда на Глава десета, Раздел IV от кодекса) и новият административен акт, издаден при възобновяване на производството, обжалването на който се подчинява на общия ред на кодекса – чл. 104 АПК.
б. Следователно по аргумент за противното от чл. 103, ал. 3 АПК актът за възобновяване не е самостоятелно обжалваем. Предмет на оспорване би могъл да бъде единствено издаденият при възобновяването „нов административен акт“ по смисъла на чл. 104 АПК.
3. а. В случая разпоредителната част на оспорената пред АССГ заповед се изчерпва с отмяната на влезлия в сила административен акт по чл. 16, ал. 5 ЗУТ. Въпреки че органът не е формулирал изрично волеизявление за възобновяване на административното производство по издаване на първоначалната заповед, този правен резултат е постигнат с нейната отмяна. Тя преодолява породената от наличието на влязъл в сила административен акт пречка за преразглеждането му и като последица от неговата отмяна се възстановява висящността на производството по издаването му.
б. При новирането на производството правомерния ход на развитието му предполага издаването на краен и заместващ отменения административен акт, с който то да приключи. Именно това е „новият“ акт, който би могъл да бъде съдебно оспорен според изричната клауза на чл. 104 АПК. Спрямо предмета на настоящия спор такъв би бил последващ акт с правно основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ или отказът за издаването му (изричен или мълчалив). Тъй като административното производство е възобновено, ако приключването му бъде временно осуетено с евентуално волеизявление за спиране, страните биха могли да защитят правата си чрез обжалването на обективиращата го заповед – чл. 54, ал. 5 вр. чл. 103, ал. 4 АПК.
4. Оспореното решение е постановено при съществуването на отрицателната процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство по чл. 159, т. 1 АПК. Затова то следва да бъде обезсилено в неговата цялост (вкл. и по отношение на присъдените от административния съд разноски, които са резултат от изхода на спора пред него), а делото – прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 от АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 7478/28.11.2016 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 3567/2016 г. И ПРЕКРАТЯВА делото. Решението е окончателно.