Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по молба на С. Н. Н. за отмяна на влязлото в сила Решение № 13865 /18.11.2010 г. по адм. д. № 3756 /2010 г. по описа на Върховния административен съд, с което е потвърдено Решение № 113 /13.01.2010 г. по адм. д. № 7605 /2009 г. на Административен съд – София град..Молителят релевира основание по чл. 239, т. 1 от АПК, като твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото. Представя присъда от 09.04.2014 год., постановена по НОХД № 8119 /2012 г. по описа на Районен съд – София, влязла в сила на 15.09.2015 г. Навеждат се доводи, че е налице пълно тъждество във фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и установеното в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда. Позовавайки се на присъдата на Районен съд – София, молителят претендира съдебното решение, постановено от Върховния административен съд да бъде отменено.

Ответникът – Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразил становище по молбата за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в молбата за отмяна, приема за установено следното:

Искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 от АПК и в сроковете по чл. 240, ал. 1, предложение първо и ал. 2, предложение първо от АПК. Разгледано по същество, е ОСНОВАТЕЛНО.

С влязлото в сила решение на Върховният административен съд, чиято отмяна се иска е оставено в сила Решение № 113 /13.01.2010 г. по адм. д. № 7605 /2009 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на С. Н. Н. против Заповед № З-15 905 /17.09.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл....